Когато Таня водеше децата си на училище рано сутрин, по-малкия Кольо сочеше с ръка и съобщаваше:
– Пак онова момиче.
А Надя му пригласяше:
– Колко смешно бяга. Сякаш нещо я спира да прави това.
Това младо момиче всяка сутрин се движеше по същия начин в парка. То имаше огромно слушалки на главата и ярки чорапи, които достигаха коляното.
Девойката редуваше движенията на ръцете и краката си, като винаги докосваше земята с един крак.
– Този спорт е различен от бягането и джогинга, при който се натоварват само коленните стави, – поясняваше за кой ли път Таня.
– Какво е това джогинг? – питаше Кольо.
– Забраванко, – плезеше му се насреща Надя, – това е бягане при, което хората си почиват.
– А това? – продължаваше неуморно Кольо, като сочеше по посока на момичето.
– Това е силово ходене, – обясняваше отново и отново Таня,
Тя всяка сутрин се опитваше да внесе по-голяма яснота на думите си, за да я разберат децата.
– То е умишлено сдържане, ограничаване на естествената склонност на тялото да бяга. Този вид движение дори да не иска да включва толкова енергия, съсредоточеност и сила, колкото и обикновеното бягане, все пак ги изразходва. Но при него всичко е под контрол.
„Това е ключът, власт под контрол – помисли си Таня. – Библейското смирение, както и силовото ходене, често се разглеждат като слабост, но това съвсем не е така. Смирението не отслабва нашите сили и способности, а по-скоро позволява да бъдат укротени, както ръцете и краката ръководени от ума, когато прохождат рано сутрин“.
Когато чуем призива „върви смирено“, нужно е да ограничим желанието си да вървим напред пред Бога.
Понякога се налага да направим нещо и то бързо, защото ежедневната несправедливост в нашия свят е огромна, но ние трябва да бъдем контролирани и насочени от Бог.
