За всекиго по нещо

На 15 май 2001г. в щата Охайо железопътна бригада премествала 47 вагона от едни релси на други.

Поради техническа грешка никой не управлявал влак CSX 8888. Той набрал скорост и се отправил на самостоятелно пътешествие.

Влакът се движел със скорост 76 км/ч.

Преминала повече от 100 км, композицията била спряна от машинист, който я догонил на локомотив. Вкопчвайки се в последния вагон, той успял да се качи във влака и да дръпне внезапната спирачка.

Казваше се Петър. По време на бойните действия в Афганистан служеше в разузнаването. Занимаваше се с намиране на отредите на моджахедите.

Всичко изглеждаше банално просто. Той заставаше пред стената, на която бе окачена картата на Афганистан и започваше внимателно да се вглежда в нея. След известно време съобщаваше:

- На този и този участък по това и това време ще се опитат да се врежат. Числеността на отряда им е толкова….

Какво правеше този човек? В какво се състоеше неговият разузнавачески метод?

Петър усилено се взираше  в картата, докато очите му се насълзят….. Изведнъж картата оживява. Отделните участъци от нея започват да плува, смесват се.

На фона са нарисувани пустини и планински релеф. Появяват се прозрачни линии. Те пулсират, движат се.

Той осъзнава, че там има натрупване на вражески войски. Вижда накъде са се насочили.

Някакво необяснимо усещане му подсказва техния брой и с какво са въоръжени.

Изведнъж мозъкът му се пренасочва и той вижда своето подразделение и веднага разбира могат ли да устоят на готвещата се атака.

През 1962 г. в Танзания се разразила епидемия от смях, която обхванала около 1000 човека. Тя започнала в училище за момичета в село Кашаша.
Първоначално се смеели само три ученички, но скоро болшинството от момичета се заразили от смях.
Пристъпът на смях за всеки поотделно продължавал от няколко часа до няколко дни подред.
Училището скоро след това временно било закрито, но епидемията се предала на други деца и подрастващи в 14 училища от близките села.
Окончателно феноменът изчезнал 18 месеца след първите регистрирани случаи.

Желанието да се почешем не е сериозен проблем, но може да ни донесе малък дискомфорт.

Изследователи от медицинския факултет от Еврейския университет в Ерусалим заедно със своите бостънски колеги са успели да разгадаят тайната на желанието да се почешем и как можем да го прекратим.

Усещането на сърбеж е предимно върху кожата и донякъде прилича на болката. За разлика от нея, сърбежите са съпроводени с подбуждащ ефект.

Изследователите са открили два вида почесвания. Първото е провокирано от хистамина, предизвикващ възпалителни процеси, които са резултат от проникване в кожата, като например, алергия от цветния прашец.

Втората причина за почесване е възпаление на кожата или когато тя е суха.

Изследователската група е открила неврони, които пречиняват сърбежа и изпращат сигнали към мозъка. Учените са успели да отделят тези неврони и да анулират действието им.

В медицинската практика е доказано, че могат да се прекъснат неврони, които изпращат импулси на мозъка.

Тези изследвания дават възможност да се развият нови ефективни методи за борба със сърбежите, а също и за суха и възпалена кожа.

Най-страшните „третяковски“ истории са се случили с известната картина на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“.

Много, които разглеждали тази картина виждали на пода в галерията „истинска“ кръв.

Когато картината била поставена в Третяковската галерия, започнали да стават странни неща. Едни от посетителите наблюдавайки произведението плачели, дтруги припадали, а трети губели съзнание….

На 16 януари 1913 г. станало нещо, което било извън очакваните реакции. Младият иконописец Абрам Балашов приближил един младеж и го порязал с ножа си. Балашов бил отведен в психиатрията, където след известно време починал.

Художникът Месоядов, който послужил за образа на царя, в гнева си едва не убил малкия си син. А Всеволод Гаршин, който Репин изобразил на картината като сина на Иван Грозни, загубил разсъдъка си и се самоубил като се хвърлил по стъпалата на едни стълби.

Сега с картините в Третяковската галерия нищо мистично не става.

ЮАР се намира в южното полушарие, но сега в страната вали сняг. Това се случва много рядко, защото температурите там не падат под 10  градуса.

В страната е обявено бедствено положение.

Според метеоролозите, през последните 100 години, там е имало само 22 снежни дни. Последният сняг е бил през юли 2007 г.

В Кейптаун, столицата на ЮАР, сняг не са виждали от 1968 г. А сега снегът засипва пътищата и по бреговете се образува лед. Падналият сняг е съпроводен със студен вятър.

За местните жители този сняг е неочакван и за това бързат да фотографират необичайното природно явление.

Заради снега са затворени някои от пътищата и планинските проходи.

Много рядко на небето могат да се видят, наред с обичайното слънце, няколко лъжливи светила. Те се получават от пречупване на слънчевата светлина в движещи се във въздуха ледени кристали.

Това явление се нарича паргелий. В миналото то се е смятало за предзнаменование на важни исторически събития.

Например, в „Слово за полка на княз Игор“ се описва, че над земята са засияли четири слънца. Това „предрекло“ настъпването на враговете и пленяването на княз Игор.

Три слънца появили се преди битката при Мортимерс Крос, едно от главните сражения на Червената и Бялата роза изплашили войниците. Бъдещият крал Едуарт IV ги убедил, че това е Светата Троица и Бог е на тяхна страна.