Най-важният проблем за повечето африкански държави е недостига на питейна вода. Особено остро този проблем стои в Етиопия.
Съвсем наскоро, разработчиците са се опитали да го решат, като са създали дървени конструкции, които могат да „добиват“ водата от нищото.
Италианските архитекти Arturo Vittori и Andreas Vogler са разработили иновативен проект, наречен Water Warka. Това е кула, с която можете да получите до 100 литра вода на ден. Особено актуално е прилагането на този механизъм в най-сухите райони на Африка, където водоснабдяването на местното население е голям проблем.
Височината на Water Warka достига 10 метра, а теглото ѝ 60 килограма.
Архитектите казват, че кулата може лесно да се инсталира само от четирима души, дизайнът е много прост и дори не изисква използване на строително скеле. Рамката е изработена от бамбук или тръстика, а вътре в нея е стегната решетка от рециклирана пластмаса. Кондензатът, който се образува за сметка на промените в температурата през нощта, се събира върху мрежата, а след това преминава във специален резервуар.
Според разработчиците, Water Warka е преди всичко архитектурен проект. Той не трябва да се разглежда като решение на всички проблеми, свързани с получаването на вода.
Въпреки това, може да бъде добър помощник в отдалечени райони, например в планините, където доставката на водата е голям проблем.
Водата получена от кулата, може да се използва не само за пиене, но също така и в животновъдството, и селското стопанство. Цената на кулата е 500 щатски долара.

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

В университета на холандския град Твенте не е необходимо да има такъв предмет като физическо възпитание.
В крайна сметка, някои студенти на това висше учебно заведение се занимават активно със спорт, буквално всеки ден.
Става дума за тези щастливци, на които им е провървяло да се настанят в общежитие със стена за катерене, интегрирана във външната част на зданието.
Разбира се, високите етажи на общежитието са достъпни и с традиционни методи, по стълбите или с асансьор.
С помощта на стената за катерене можете да се изкачите на покрива на зданието и то само в режим по избор, за собственото удоволствие и физическа форма.

Благодарение на съвременните технологични възможности планетариумите значително се разширяват. Нов 3D-планетариум е построен в град Гронинген, Холандия и е перфектно доказателство за това.
Този 3D-планетариум позволява на посетителите да погледнат по нов начин към тайните на Вселената и Космоса. Това прави наука по-достъпна и привлекателна за по-младото поколение. Първоначално, инициатор на проекта е бил професор по астрономия в местния университет. Той помоли за помощ Джак ван дер Пален, известният холандски архитект, който е създал проекта с уникален планетариум, наричайки го Infoversum.
Външно, дизайнът прилича на космически обект. Гигантска бяла топка задържана от лента, напомняща на астероиден пояс. За да се постигне перфектно кръгла форма са се използвали методи, които обикновено се прилагат в строителството на кораби.
За такава структура се изисква доста големи тухли и други строителни материали с по-големи обеми.
Сградата е направена от кортеновска стомана, вид материал за обвиване, който има особени експлотационни характеристики.
Общо са използвани 83 панела. С времето те ще се покрият с налепи, приличащи на корозия, но на практика тази „ръжда“ ще защитава обекта от влага и атмосферни въздействия.
Сградата е разделена на два етажа. Долното ниво е интерактивна изложбена площ, която запознава посетителите с актуалните научни хипотези. Тук се намира и голям кинотеатър с екран от 20 метра, за демонстрация на филми.
На втория етаж е разположена тераса. От нея могат да се наблюдават проекциите, които се демонстрират на фона на небе.

На самия връх на Айфеловата кула се намира тайна стая. Тя принадлежи на Густав Айфел, инженерът, който е създал тази кула.
През 1890 г., година след откриването на кулата, Френският писател Анри Жирар казал, че Густав Афел е бил „обект на всеобща завист“ сред жителите на Париж.
Според Жирар, тази завист не била предизвикана от славата, която придобил Густав, като създадел на кулата, нито от състоянието, което тя му донесла. Завистта била предизвикана  от стаята на върха на Айфеловата кула, която му принадлежала.
До тази стая достъп имал само Айфел. В нея били канени много важни гости на Париж. Най-знаменития от тях е бил Томас Едисон.
Според слухове, Айфел получил няколко привлекателни от финансова гледна точка оферти от хора, които искали да прекарат една нощ в тази стая.
Тази стая в продължение на много години е бил затворена, но наскоро бе открита за обществеността. Днес там се намират восъчните фигури на Айфел и Едисон. Тези фигури, които са много сходни с техните реални модели, изобразяват сцена, в която Айфел и дъщеря му Клер посрещат Едисон.
На Айфеловата кула са изписани имената на 72 учени и инженери, които са участвали в създаването ѝ.