Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат ​​тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.