Един човек решил да тръгне по пътя на истината. Отишъл при един учител и изявил желанието си:
– Повече от всичко в този свят искам да вървя в пътя към истината.
Учителят му отговорил:
– Защо не, само че трябва да приемете две условия. Първо, вие ще правите това, което не искате. Второ, няма да можете да правите това, което искате.
Именно „искането“ стои между човека и пътя към истината.

Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….

Вие вярвате ли в хороскопите? Много хора вярват.
Помогнете ми да разбера, как за всички хора, няколко милиарда, може да се предскаже нещо само с 12-те знака на зодиака и то да съвпадне. И ако нещо съвпадне, хората се хващат за хороскопа като пътеводител в живота.
А ако ви напишат, че в средата на седмицата ви очаква успех, а на работата ви дори в петък нещата вървят „и така и иначе“…възможно е за една голяма част от населението да стане и нещо хубаво.
Разбира се ако се пишат баналности от типа: „пазете се от ненужни харчения“, „отношенията ви ще се подобрят“, „чака ви успех“, „здравето ви може да се подобри“…. За една седмица се случват доста различни ситуации, възможно е поне една да съвпадне с описаната в хороскопа.
А вие вярвате ли, че сте уникални? Знаете ли, че на планетата ни няма друг човек като вас? Дори и да имате брат, сестра или близнак, вие се отличавате по характер, мисли и начините, по които постъпвате в конкретна ситуация. Вие сте създадени неповторими. За това вашите неповторими цели ще ви дадат различен живот от този на другите.
Животът е изпълнен с красота и е много по-интересен от написания „шаблон на живота“ в хороскопите.

Човек обича да получава подаръци, не само на празници или по някакъв специален повод. Някои се изкушават да бъдат доста изобретателни в това начинание. Всеки би искал да подари нещо неочаквано, с което да зарадва човека, който обича. Тук няма да споменавам Тадж Махал или скъпоцените брилянти поднесени с много любов. Ще спомена за един интересен подарък – доклад „За симетрията във физическите явления. Симетрия на електрическите и магнитните полета“.
Кой луд ще подарява такова нещо и то на жена?
Първо не е луд, а световно известен учен. Това е Пиер Кюри. Този подарък, той е направил на своята любима Мария Складовска Кюри.
На първата страница на доклада било написано, първото любовно писмо-посвещение: „На мадмоазел Складовска с уважение и приятелство от автора“.

Още от древността се е смятало, че името на човека играе важна роля в живота му. Това, че съществува връзка между името на човека и събитията в живота му е привличало вниманието на много умове. Изглежда това влияние е доста сложно и не се подава лесно на разшифроване.
Съществуват предположения, че влиянието на името се определя от неосъзнати компоненти, като значението на самото име или влиянието на хора, които са носили това име. Има много примери за въздействието на името върху съдбата на човека.
Една от тях е историята за живота на Александр Суворов. Той се е родил слаб и едва жив. Не дишал, не шавал, не крещял, дори не отворил очи. След силен шамар момчето оживяло и извикало с дебел глас: „А-а-а!“ Това дало повод да дадат на детето име започващо с буквата А.
В календара  на светците близко родени до рождената датата на бъдещия пълководец  и започващи с буквата А бил Анастасий, което в превод от гръцки означавало „възкръснал от мъртвите“ и още трима с името Александр: Римски, Свирский и Невски. Майката пожелала първото име, като смятала, че синът и ще последва стъпките на своя покровител. Но бащата настоявал за  името Александр. Свещеникът отбелязал, че когато момчето порасне само ще избере между своите покровители сред тези с имена Александр.
Известно е, че Александр Римский е бил римски прелат, според преданието, напуснал дома на заможните си родители и отишъл в манастир. Живял на остров Валаам трийсет години, където дълбал ниша в гранитна скала, която не успял да завърши. Александър Невски е известен със своите бойни подвизи.
Когато Суворов бил на седем години, трябвало да избере един от тримата Александр за свой покровител. Той избрал Александр Невски. Освен него той имал и още един пример за подражание Александр Македонски.
Класическото образование по това време доста наблягало на древната история, така че малкия Суворов е могъл да се запознае с произведенията на Плутарх, в които се разказвало за великия македонски цар.
Имайки пред себе си тези два примера, слабоватото момче упорито се заело с усилена физическа подготовка и постоянно духовно самоусъвършенстване, така успял да направи от себе си велик пълководец.
През цялата си военна кариера Суворов не е загубил нито една битка. На 75-годишна възраст заедно с войниците си пеша е преодолял Алпите. Суворов е оказал влияние на много от съдбите на потомците си. Неговият внук, Също Александр, по примера на своя дядо, същ станал военен и достигнал до чин генерал.
Опити да се разбере и обясни влиянието на имената върху характера на човека се правят и днес. Всички те се отличават с голямо разнообразие и подходи при решаването на този проблем.
Въпреки всичко, трябва да се отбележи, че се получават доста различни значения при изследване на имената.