За да успяваш в нещата, които вършиш, трябва да бъдеш работоспособен. Много хора смесват понятията „трудолюбив“ и „работохолик“. В действителност, работоспособен е онзи човек, който умее правилно да планира деня си, така че да има достатъчно време за работа, почивка и самоусъвършенстване в дадено направление. Как да подобрим работоспобността си?
Първо, трябва да се занимаваме с това, което ни харесва. Ако вие сте творческа личност потърсите хора, които да оценят вашето творчество, като за това ви заплащат определена сума пари. Вашата задача е да реализирате таланта си. Така вие ще станете нужен на някого, ще се занимавате с това, което обичате и за тази си дейност ще получавате пари. Звучи доста изкушаващо, но не забравяйте, че за да стане трябва сериозно да поработите.
Отделяйте достатъчно време за почивка. Ако малко почивате, малко и ще работите, защото вашият организъм не може да изработва допълнителна енергия. Особено внимание трябва да се отделя на съня. Именно здравият сън ще ви направи по-работоспособни, а работата ви много по-продуктивна. Тези, които отделят малко време за сън се чувстват постоянно уморени. Учените са доказали, че енергията на човека е достатъчна, за да повдигне два слона. Така че защо да не я реализираме?
Съществуват още много други способи за увеличаване на работоспособността, като правене на гимнастика, по-малко гледане на телевизия и стоене пред компютъра…. Но най-важното е да повярваме, че можем да бъдем по-работоспособни.

На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

Пиер Матера е смел човек, щом не се страхува от своите творения. Неговите герои са истински химери.
Тава са хибриди между човек, животни и машини. Що за чудовища населяват мозъка на този интересен експериментатор на формата?
Някои от тях тежат повече от половин тон. Невероятно нали?
Въпреки думата „кибер-пънк“ това изкуство много малко наподобава на киберпънка. Това е уникална техника творяща кошмарни фантасмагории.

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.

Един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Колко приятели е нужно да има човек, един или много?
Учителят се усмихнал и казал на ученика си:
– Откъсни ми ябълка, ей онази червената.
Ученикът повдигнал глава нагоре и казал:
– Но тя е много високо, как да я стигна?
– Извикай някой приятел да ти помогне.
Момчето извикало свой приятел, качил се на раменете му, но…
– Пак не мога да я достигна.
– Нямаш ли повече приятели? – засмял се учителят.
Ученикът повикал още момчета. Те направили жива пирамида и откъснали исканата ябълка. Тогава учителят извикал ученика си и го попитал:
– Е, разбрали, колко приятели е нужно да има човек?
– Разбрах, учителю – много. Заедно ние можем да решим всеки проблем.
– Да, – казал огорчено учителят, поклащайки глава. – Действително са нужни много приятели, та поне един от тях да се досети да донесе стълбата.