Вглеждайки се в живота и някои неща случващи се всекидневно, човек си мисли за хора живели неотдавна.
Между тях се обособяват два вида.
Едните самоуверени, които участват във всичко, за да се грижат не толкова за другите и просперитета на страната, колкото да осигурят себе си и близките си.
И другите непокварените, които вземат участие в живота, обзети от чувство за справедливост и равенство.
Самоуверените обикновенно са пристрастени към властта. Те причиняват зло на всички.
А непокварените причинявали зло единствено на себе си, като че ли се стремят именно към това. В желанието си да поемат върху себе си вината за страданията на другите, те заживели още по-мизерно.
Вие от кои сте? И защо избрахте да станете именно такъв?

„Няма да стана нито европеец, нито да им подражавам. Ще живея своята си история и ще бъда себе си“. Това съм го чувала десетки и стотици пъти.
Вярвам, че човек може да бъде щастлив и без да подражава на някого или да му става роб.
Има една фраза, която поклонниците на Запада често повтарят, за да унизят всеки:
„За да се превърне в европеец, човек първо трябва да стане индивид“. Но нима всеки от нас не е такъв или под индивид се разбира нещо друго?

Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.

Достатъчно ли е да се дава образование само на 2–3% от децата, за да израсне в България свободно образовано поколение?
Трудно да се променя манталитетът на възрастните. Но ако работата с младежта се окаже успешна, след 15–20 години, родените в нова България, ще определят политиката и тогава нашата страна ще бъде нормална. Капитализацията на нашите компании няма да е по-малка, отколкото в някои страни, а пенсиите ще са достатъчни.
Нашите държавници правилно са пресметнали, че на децата не им трябват Интернет. И висше образование не им трябва. Те трябва да останат неуки, да пият, да се отдават на различни пороци, за да гласуват за когото им каже телевизорът и да не задават въпроси как всъщност действат в страната политиката и икономиката.
Икономическото развитие на България зависи от интелектуалния й потенциал. Суровинните отрасли в страната ни имат ограничен потенциал за нарастване. Не защото имаме малко запаси, запасите за сега има много. Минералните ресурси са огромни, но това никому не е нужно. Колкото и да се потим да продадем повече, отколкото сега, няма на кого. Съвременният свят е свят на информационните технологии. Това е свят, където се продават и купуват продуктите на интелектуалния труд.
Сред нашето население 2,5–4 милиона души са активната движеща сила на обществото, това са учени и предприемачи, с други думи, интелектуалният елит. Това са хора, които у нас и другаде печелят над 100 хиляди долара годишно. Всеки от тези хора създава интелектуални ценности за не по-малко от 350 хиляди долара годишно.
Обръщам внимание на следното: брутният вътрешен продукт, който могат да дават тези хора, е по-голям от целия брутен вътрешен продукт, който можем да получим от всички отрасли на икономиката, взети заедно. И това наистина е така.
Задачата е да се възпроизвеждат висококвалифицирани хора. Какво е необходимо за това?
Първо, образование и култивиране на идеологията на предприемчивостта. Обикновено образование никому не е нужно. Разумни хора има колкото щеш. Ценен е само онзи човек, който може да настрои ума си в служба на индустрията, в служба на обществото. Ето такъв човек струва пари.
Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната.
Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, от това страната губи милиони долари. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година хиляди такива хора напускат България.

Един човек се влюбил в своята котка. С нея се разхождал от сутрин до вечер. На трапезата е канел. Накрая закопнял да му стане жена.
Обърнал се с гореща молба към Юпитер, да превърне котката му в дивна хубавица.
Наивната му прозба била изпълнена. Човекът едва не полудял от радост. Галил той любимата си, милвал я нежно, целувал я по устните, прегръщал я страстно. Гиздил я като кукла. А годеницата му тръпнела от радост.
– Женихът не е стар. Богат е. И от котарака се различава много.
Вдигнали голяма сватба.
Щом гостите си тръгнали, съпругът нежно галел съпругата си, а тя цялата пламнала от страст. Но изведнъж ненадейно изчезнала.
Съпругът тъжно въздъхнал, когато я намерил под леглото да гони една мишка.
На красавиците нито бог, нито любов може да промени навиците.