Равините учили:
– Човек трябва да научи сина си на някакъв занаят. Понеже, който него прави, го кара да стане крадец.
Човек, който има занаят е като лозе с ограда, тъй че добитък и зверове не могат да влязат. Нито странници ще ядат от него и няма да го оглеждат..
Въпреки всичко се прокарва разграничение между различните занаяти. Едни се препоръчват, а други се отричат.Например, при евреите се е изисквало да не учат сина си на занаят, при който да се допира до жена, водач на магарета и камили, моряк, бръснар или дюкянджия, защото такива предразполагали към кражба.Един от занаятите е строго заклеймен от равините – лихварството.. Който го упражнявал нямал право да дава показания в съда. Според Писанието, който взема лихва е извършил всички злини и прегрешения на света.

Забелязала съм, че където има организация, там винаги мисли най-много един човек, а останалите живеят без грижи и следват само него. Организацията е най-умното нещо. Всички се познават, но никой не принадлежи на себе си. И на всички им е добре, само на първия му е зле, той трябва да мисли.
При организацията много излишни неща могат да се отстранят от човека, но не се правят.
На тебе ще ти е трудно, да бъдеш най-нещастният, да живееш сам и отделно, над другите.
В организацията всички живеят заедно, макар по някога това да е само привидно.

Един човек вървял и си шепнел:
– Господи, проговори ми.
Тревата на поляната прошумоляла, но човекът не я чул….
Тогава той извикал:
– Господи, моля те кажи ми нещо!
Гръм и светкавици отекнали в небето, но човекът не им обърнал внимание…
Той се огледал наоколо и казал:
– Господи разкрий ми се! Искам да те видя.
Звездите ярко засияли на небето, но човекът не ги забелязал….
Той отново извикал:
– Господи, покажи ми видение!
Нов живот се зародил през пролетта, но човекът останал сляп за това…
Той заплакал отчаяно:
– Докосни ме, Господи и нека разбера, че ти си тук!
Господ се спуснал и докоснал човека….
Но човекът махнал от рамото си пеперудата и се отдалечил….

Когато съм гладна, изпрати ми човек, който мога да нахраня, а когато поискам да пия, покажи ми този, който мога да напоя.
Когато ми е студено, изпрати ми някой когото мога да стопля. Когато съм тъжна, изпрати ми някой, който мога да утеша.
А когато кръста ми стане прекалено тежък и не мога да го нося, и се нуждая от помощ, а наблизо няма никой, който да облекчи товара ми, изпрати ми някой, който заслужава любов, както и аз, на когото да послужа.
Когато ми е нужно време да седна до някого, а на сърцето ми е тежко, срещни ме с някого, на когото да се усмихна.
Когато съм плаха и несигурна, изпрати мо някой, когото да похваля.
Когато ми е нужна подкрепа, покажи ми човек, за когото да се погрижа, а когато  се нуждая от разбиране, изпратими някой, когото ще разбера.
Когато мисля само за себе си, обърна мислите ми към този, който е добър.
Кгато обеднея, прати ми нуждаещ се.
Когато очите ми престанат да виждат святите неща, помогни ми да видя Христос в очите на всеки, на който подавам храна.
Майка Тереза

Има такъв атракцион използван по публични и частни забави. Той представлява цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства. Механизмът освобождава седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата.
Така е в днешни дни, но в средновековието под същото име е бил използван уред за наказание, предимно за жени скандалджийки,  които злословят или имат други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление, за да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. В този атракцион имало особена пикантност.
Съществувало е поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено.