Ето, такава е странната съдба на поезията.

Всички я обичат, дирят я, само нея желаят и търсят в живота, а никой, не признава силата й, никой не цени това най-хубаво благо на света, не цени и не благодари на ония, които даряват това благо на хората.

Попитайте, когото искате:

– Кое е най-хубавото благо на света?

И деветдесет и девет на сто от запитаните с жлъчен израз  на лицето ще ви кажат, че най-хубавото благо на света са парите.

– Може би тази мисъл не ви харесва и не хармонира с вашите възвишени идеи — ще каже той, — но какво да се прави, щом човешкият живот е тъй устроен, че само парите създават щастието на човека. Аз не мога да не позволя на своя ум да вижда света такъв, какъвто е — би прибавил той,

Равините учили:
– Човек трябва да научи сина си на някакъв занаят. Понеже, който него прави, го кара да стане крадец.
Човек, който има занаят е като лозе с ограда, тъй че добитък и зверове не могат да влязат. Нито странници ще ядат от него и няма да го оглеждат..
Въпреки всичко се прокарва разграничение между различните занаяти. Едни се препоръчват, а други се отричат.Например, при евреите се е изисквало да не учат сина си на занаят, при който да се допира до жена, водач на магарета и камили, моряк, бръснар или дюкянджия, защото такива предразполагали към кражба.Един от занаятите е строго заклеймен от равините – лихварството.. Който го упражнявал нямал право да дава показания в съда. Според Писанието, който взема лихва е извършил всички злини и прегрешения на света.

Забелязала съм, че където има организация, там винаги мисли най-много един човек, а останалите живеят без грижи и следват само него. Организацията е най-умното нещо. Всички се познават, но никой не принадлежи на себе си. И на всички им е добре, само на първия му е зле, той трябва да мисли.
При организацията много излишни неща могат да се отстранят от човека, но не се правят.
На тебе ще ти е трудно, да бъдеш най-нещастният, да живееш сам и отделно, над другите.
В организацията всички живеят заедно, макар по някога това да е само привидно.

Един човек вървял и си шепнел:
– Господи, проговори ми.
Тревата на поляната прошумоляла, но човекът не я чул….
Тогава той извикал:
– Господи, моля те кажи ми нещо!
Гръм и светкавици отекнали в небето, но човекът не им обърнал внимание…
Той се огледал наоколо и казал:
– Господи разкрий ми се! Искам да те видя.
Звездите ярко засияли на небето, но човекът не ги забелязал….
Той отново извикал:
– Господи, покажи ми видение!
Нов живот се зародил през пролетта, но човекът останал сляп за това…
Той заплакал отчаяно:
– Докосни ме, Господи и нека разбера, че ти си тук!
Господ се спуснал и докоснал човека….
Но човекът махнал от рамото си пеперудата и се отдалечил….

Когато съм гладна, изпрати ми човек, който мога да нахраня, а когато поискам да пия, покажи ми този, който мога да напоя.
Когато ми е студено, изпрати ми някой когото мога да стопля. Когато съм тъжна, изпрати ми някой, който мога да утеша.
А когато кръста ми стане прекалено тежък и не мога да го нося, и се нуждая от помощ, а наблизо няма никой, който да облекчи товара ми, изпрати ми някой, който заслужава любов, както и аз, на когото да послужа.
Когато ми е нужно време да седна до някого, а на сърцето ми е тежко, срещни ме с някого, на когото да се усмихна.
Когато съм плаха и несигурна, изпрати мо някой, когото да похваля.
Когато ми е нужна подкрепа, покажи ми човек, за когото да се погрижа, а когато  се нуждая от разбиране, изпратими някой, когото ще разбера.
Когато мисля само за себе си, обърна мислите ми към този, който е добър.
Кгато обеднея, прати ми нуждаещ се.
Когато очите ми престанат да виждат святите неща, помогни ми да видя Христос в очите на всеки, на който подавам храна.
Майка Тереза