В град Радин имало mikvah, място с вода използвано за пречистване и измиване. През зимата го загрявали, като доливали вряща вода от отделен резервоар, под който имало запален огън.
Веднъж Хафец Хаим дошъл  и попитал, дали в mikvah е топла водата. Балан му казал, че току що е долял вода от резервоара.
Но водата била студена. Хафец Хаим попитал какво не е наред. Балан посочил резервоара. Хафец Хаим пробвал водата в резервоара. Тя била топла.
Равинът обяснил, ако в резервоара водата е гореща в  mikvah ще бъде топла, а ако в резервоара водата е топла в  mikvah ще си остане студена.
Така е и с възпитанието. Човек трудно ще стане по-добър, от тези, които са около него.

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.

Човек може да живее ако кръвта му се движи не на тласъци, а като непрекъснат поток.
Това бе доказано от  лекари чрез американеца Крейг Люис, който умирал от сърдечен недъг. Неговият живот не можел да бъде спасен дори и с кардиостимулатор.
В резултат на това извадили сърцето на пациента, но го включили към устройство от друг тип, което помагало на кръвта му да циркулира по цялото тяло непрестанно.
Люис живял пет седмици без пулс. Неговата ЕКГ през това време била права линия.
Причина за смъртта му била чернодробна недостатъчност..

Бог казал на един човек:
– Реших да изпълня три твои желания. Помисли си добре какво ще си поискаш.
Човекът много се зарадвал и веднага казал:
– Искам жена ми да умре и аз да се оженя за някоя по-красива и млада.
Желанието му веднага било изпълнено. Но когато дошли роднините на погребението и започнали да споменават добродетелите на жена му, той разбрал, че е сгрешил и поискал от Бога да я съживи. Останало му само едно желание. Мъжът решил да внимава този път какво си пожелава, тъй като ако допусне грешка вече не може да я изправи. Започнал да търси съвет от близки и познати.
Някой му предложил да поиска безсмъртие.
– Но защо ти е безсмъртие ако здраве нямаш? – казал му друг.
– А за какво ти е здраве ако нямаш пари? – подметнал  друг.
– За какво са ти пари, ако нямаш приятели?
Годините минавали, но човекът не можел да вземе решение: безсмъртие или здраве; богатство или сила; власт или любов…. Най-накрая той казал на Бога:
– Подскажи ми, Господи, за какво да те помоля?
Бог се засмял и като видял, че човекът се намира в затруднено положение, казал:
– Поискай си удовлетворение независимо от това, какво получаваш.

Един човек попаднал на небето. Ангел го повел по златните улици покрай красиви домове. Човекът спрял пред един голям дворец и възкликнал:
– Какъв красив дворец, мой ли е?
– Не , не е. Да вървим по-нататък, – казал ангела.
Стигнали до по-малък дворец, но също много красив. Човекът нетърпеливо попитал:
– Ох, навярно този е мой?
– Не.., – казал ангела.
Следващия дворец бил още по-малък, но бил в брилянти и елмази. Човекът сияещ възкликнал:
– Благодаря ти за този дворец!
Но ангелът невъзмутимо отговорил:
– Този дворец не е твой.
Накрая стигнали до една схлупена селска къщичка. Тя даже прозорец нямала. Човекът дори не й обърнал внимание, а ангелът казал:
– Ето, това е дома ти.
– Но…защо така? – попитал учудено човекът.
– Какъвто материал е подаван от долу, от такъв са и строили…