Тази интересна история е започнала с това, че Michelle Parden решила да приюти малки котенца и да им намери нов дом.
Нейният питомец Hammie веднага забелязал „новодошлите“ и с радост приел рижите скоро родени котета.
Michelle Parden била удивена от поведението на булдога. Видимо той бил мил и сякаш имал намерение да замени майката на тези малки създания.
Котетата и техния защитник изглеждат много сладки.
Котетата били родени от скитаща котка. Малките били намерени в  Валпарайсо, Небраска.
Хубавото е, че котетата са попаднали в ръцете на обичащ животните човек.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

– Щом си толкова умен, защо не си богат? – попитал един човек, които се надявал на своето богатство и не бил уверени много в своя ум.
Ето как отговорил мъдрецът на това:
– Виждаш ли, скъпа дрехо, – казал мъдрецът като се обърнал към бродираната със злато дреха върху питащия, – моето богатство е вътре в мен, а не отвън. Когато твоя собственик заспива, той не взема теб, слугите си, златото си или какво да е друго нещо. Ако на стопанинът ти му се присъни тигър, той бяга уплашен и не търси помощ от слугите си. Умението му да бяга го спасява от хищния звяр. Ако сънува, че замръзва, ще трепери, но няма да може да те облече. Спасява го умението да пали огън. Истинското богатство са нашите способности. Те са вътре в нас, а външно само се проявяват.
Богатият изумен попитал мъдреца:
– Ти си луд! Как можеш да говориш с моята дреха и да не ме виждаш в нея?
Засмял се мъдрецът и казал:
– Така правят повечето хора. Те говорят на телата на хората, но не виждат техния стопанин.