В древни времена в Япония са използвали фенери направени от бамбук, а вътре слагали запалена свещ.
Един слепец отишъл на гости на свой приятел. Окъснял и приятелят му предложил фенер, за да се прибере в къщи.
– На мен фенер не ми е нужен, – казал слепецът, – светлината и тъмнината са еднакви за мен.
– Зная, че не ти е нужен фенер, за да виждаш пътя, – казал приятелят му, – но ако тръгнеш без фенер, някой може да се блъсне в теб. По-добре го вземи.
Слепият тръгнал с фенера. Повървял малко, но някакъв човек се блъснал в него.
– Гледай къде вървиш! – извикал му слепецът. – Не видя ли фенера?
– Приятелю, той е изгаснал, – казал му другият.

Да, всеки притежава сърце в своите гърди, ала когато то е празно – без вяра, то каква полза от него!

Човекът отдавна знае за опасните гъбички, които заразяват ръжта и могат да попаднат в изпечения хляб.
Даже има особено име на заболяването, при което такива гъбички попадат в организма – ерготизъм. Заболелият има халюцинации, гърчове, поведенчески разтройства и други.
Понякога тази гъба засяга някой крайник, който след това е трябвало да бъде ампутиран.
Както можете и да предположите, това опасно вещество може да бъде полезно, ако се използва в ограничени дози.
През Средновековието са го използвали в малки дози, за да спре кървенето на матката и други гинекологични проблеми.
Алкалоида на тези спори влиза в състава на лекарството  Cafergot , което препоръчват при мигрена, както и в други лекарства за предотвратяване на болестта на Паркинсон.
Разглеждайки опасните отрови не само в растителния, но и в животинския свят, осъзнах колко са полезни за лечението на сериозни заболявания при човека.

Според повечето хора „умствено увредените“ са непродуктивни и черпят единствено от ресурсите на обществото. Те са скъпи само за семействата си.

Изглежда обществото ги търпи поради либерални убеждения, а не защото притежават някаква стойност като личности. Такива твърдения можеш да чуеш от почти всеки, без каквито и угризения на съвестта да има.

Лесно е да категоризираш хората. Да ги определяш като бавноразвиващи се или увредени. Да им даваш оценка, като ги подвеждаш под един и същ знаменател.

Тази човешка склоност не е ли сърцевината на всички предразсъдъци?

Като че ли всичко изброено до тук е много по-лесно, отколкото да приемеш, че всеки човек има нужда да бъде обичан и е способен да дари любовта си на някого.

Един ден един уважаван човек посетил Соломон, който се наслаждавал на движението на рибките в езерото.
– Царю, аз съм много объркан! Всеки мой ден прилича на предишния, не различавам залеза от изгрева и се чувствам нещастен.
Соломон се замислил и казал:
– Много хора биха искали да са на твое място, да имат твоите доходи, твоите градини и богатства. За какво мечтаеш?
Човекът казал:
– Първо исках да се освободя от робството. После исках търговията да ми носи много печалба. А сега за нищо не мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек без мечти е като тези риби, които плават в езерото. За тях дните са едни и същи и те не очакват да се случи нещо интересно в живота им. За разлика от рибите, ти сам си се затворил в своето езеро. Ако нямаш цели в живота, ще се движиш безцелно и когато дойде време да умреш, ще разбереш, че напразно си живял. Ако имаш цел това ще те изпълва с ентусиазъм и страст за цял живот.
– Означавали това, че ако достигна една цел, трябва да си поставя друга, която да преследвам, – попитал човекът, – за да бъда щастлив?
– Да, – казал царят.

Един човек нямал мир даже и в манастира. Много често изпадал в гняв.
Веднъж си казал:
– Ще се махна и ще отида да живея в някоя пещера. Ще бъда сам ще се успокоя и гневът ще ме напусне.
Както казал така и направил. Заселил се сам в една отдалечена пещера, високо в планината.
Един ден напълнил съда си с вода от извора и се прибрал, но когато сложил съда на земята, не било равно мястото и той се търкулна, а водата се разляла. Човекът се ядосал, треснал празния съд в земята и той се счупил.
Когато дошъл на себе си, си казал:
– Ето отново се ядосах, а живея сам. Ще ида между хората и ще потърся помощ от Бога, за да се отърва от гнева си.