Във всяка личност стоят четири човека:
Този, който хората познават.
Един, който е познат на близките.
Един, който само той знае.
И този, който Бог познава.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

Едно нещо е сигурно, ако сте живели около 1930 г. в Детрой и вашето дете падне от прозореца, то ще има шанс да уцелее, защото ще го спаси господин Джозеф Фиглок.
През 1937 дете пада през прозореца от 4 етаж върху мъж, който е минавал под прозореца на зданието. Една година по-късно се случило същото. Още едно дете пада от прозорец на 4-я етаж и то върху същия човек.
Уличният чистач Джозеф Фиглок метял на пътя, когато детето паднало от прозореца и го ударило по главата и раменете.
Фиглок и детето са получили наранявания, но са останали живи.
Но това не бил единствения инцидент за уличният чистач.
Двегодишният Дейвид Томсън паднал от четвъртия етаж и както се досещате, се приземил върху Фиглок със същите последствия.

Нищо не е така показателно за нашият морален и духовен облик, както честността. Честният човек не се облагодетелства за сметка на другите хора.
Ейбрахам Линкълн като млад работел в малък магазин на село, където освен задълженията си в магазина, изпълнявал и ролята на касиер.
Една вечер, когато броял парите в касата, забелязал, че сумата е превишена с няколко цента. Той дълго мислил, от къде може да се е взел този излишък. Накрая сметнал, че е направил грешка и решил да даде разликата от парите на една възрастна жена. Облякъл се и тръгнал.
Отишъл в дома на жената и се оказало, че тези пари в действителност били нейни.
Когато хората разбрали за постъпката на Линкълн, го нарекли „честният“. По-късно той заслужил доверието на цялата страна и бил избран за президент на САЩ.
Честността е много ценна пред Бога и човеците. Тя има положителен ефект върху моралния живот на човека. Прави човека сериозен, искрен и правдив във всички сфери на живота.

Един млад човек си имал своя заветна мечта. Той искал да се изкачи на върха на планината.
Младежът живеел в село, което било разположено в низината. Всеки ден излизайки от дома си и се възхищавал от планината. Издигал глава нагоре, за да види върха й.
– Непременно ще се изкача там, – казвал си той.
Почнал да прави план, как да се качи на върха. Старал се, отчел и най-малките подробности. Накрая планът бил готов и младежът излязъл от дома си. Насочил към планината. Но по пътя решил, че не всичко е приготвил, както трябва и се върнал.
Няколко дена подред той продължавал да усъвършенства своя план на действие, преписвайки го многократно. Все нещо не му харесвало. Когато младият човек решил, че е време вече да действа, излязъл от дома си и тръгнал към планината. Но спрял в нейното подножие, страхувайки се, че нещо е пропуснал.
И така всеки път младежът стигал до подножието на планината и се връщал. Планът му бил станал, колкото дебела енциклопедия, но той все размишлявал и го подобрявал.
За пореден път той започнал изкачването на планината, но се почувствал уморен и седнал на един камък да отдъхне. Умората не отминавала.
– Какво да правя? Защо съм така уморен? Още нищо не съм направил, върхът е толкова далече, а аз съм толкова уморен.
Обърнал се към Бога:
– Загубих всичките си сили, а направих само няколко крачки към заветната си мечта. Дай ми сили да осъществя мечтата си, моля те!
– Всеки ден ти давах сили, – казал Бог, – но ти ги пропиля напразно.
Не пропилявайте силите си напразно. Поставете си цел и напредвайте! Планът може да се променя в процеса на реализацията.
Превърнете заветната си мечта в реалност!