Животът е пълен с бавно появяващи се чудеса. Бавни от гледна точка на човека….
Ако намалил своята скорост на суетност, то чудесата ще започнат да се появяват постоянно, направо пред самите нас.
И то така, както на нас ни се иска, само с едно щракване на пръстите.

Случвало ли ви се е да загубите някого, когото много сте обичали?

Не ви ли се искало да проведете само още един разговор с него?

Да, навярно ви се иска да ви се даде още една възможност, за да компенсирате времето, когато не сте били с този човек. ….. Живели сте така сякаш той цял живот ще бъде до вас.

Знаете, че животът ви ще върви ден след ден, но всичките дни взети заедно, няма да струват толкова, колкото още един ден, който искате да се върне, за да бъдете с него….

Не чакайте да дойде това време на болка и съжаление за пропуснатите шансове. Идете при него и знайте, че няма да бъде вечно до вас. Уловете мига и се радвайте на момента……

Живял някога един цар. Той извикал двама души и им поръчал следното. Единият трябвало да състави списък на добрите хора в царството, а другият на лошите. Дал им една седмица срок за изпълнение на задачите.
Една седмица по-късно двамата представили списъците си пред царя.
Царят попитал този, който трябвало да състави списък на всички добри хора в царството:
– Нима не намери добри хора в цялото царство?
– Не, всеки е лош. Даже не намерих нито един добър човек.
След това царя попитал другият:
– Колко лоши хора можа да намериш?
– Николко, – казал вторият, – не можах да намеря нито един лош човек. Всеки е по-добър от мен и в списъка мога да напиша само своето име.
И с тези думи написал името си в списъка.
Това е правилния начин на мислене. Само човек, които мисли така може да има любовта, уважението и близостта на Бога.

Един учител обичал да казва:
– Няма значение какво прави човек, а това какво позволява да се случи.
Един от учениците му не могъл да разбере казаното, за това учителят му разказал следната история:
Живял някога един еднокрак дракон. Един ден срещнал стоножка и я попитал:
– Как управляваш толкова много крака? Аз, например, мога да ръководя само един.
– Да ти кажа честно, – казала стоножката, – аз съвсем не ги контролирам…

Понякога човек става свидетел на нещо, на което не всеки би се решил.
Ситуацията е съвсем банална и все пак…..
Пешеходна пътека и три ленти за колите. Минава жена с количка.
Колата на крайната лява лента я пропуска и тя минава. В средата спира сребриста Тойота.
В крайната дясна лента „лети“ от далече кола…..
Шофьорът на Тойотата виждайки всичко това, рязко зави и прегради лентата, прикривайки жената с колата си.
„Летящият“ по чудо успя да спре…
Дълго след това си мислех, дали бих постъпила така или не. Това е невероятно! Тръпки ме побиха.
Едно разбрах, че не всичко е загубено, все още има хора между нас!!!