Автомобилните отработени газове и всякакви други източници, които замърсяват въздуха ускоряват процеса на намаляване на когнитивните способности при по-възрастните хора.
Центърът по биодемография и здравето на населението, а също и Центърът по геронтология Андрус са решили да изследват дадения проблем, вземайки за основа информацията, събрана от 1986 година насам.
Учените се интересували от състоянието на 780 човека, които в 2001-2002 са били на 55 години и нагоре.  В края на 90-те експерти са започнали да измерват концентрацията на замърсяването, където живеели участниците в проучването.
Когнитивни способности били оценени от тестове за паметта и математика. Оценка е получена в зависимост от броя на направените грешки.
Ако хората живеят в райони, където нивото на замърсяване е 15 микрограма или повече, ефективността на грешка била един път и половина по-висока от тази на хората, които живеят в райони със замърсяването 5 микрограма.
Известно е, че частици с размер 2.5 микрона и по-малко могат да проникнат дълбоко в белите дробове и кръвта дори. Очевидно е, че негативният ефект върху когнитивните способности се произвежда в резултат на влиянието върху сърдечно-съдов статус. Кръвонасните съдовете са пряко свързани с мозъка. Така частиците проникват и в самия мозък.

Микропсия е едно от най-редките и странни заболявания на човека. Медицината дава на това заболяване следната характеристика: Неврологино състояние, при което човек усеща частично или пълно изкривяване на реалността.
Как така се получава, че всички предмети стават наоколо огромни или обратно прекалено малки?
Болните от микроскопия страдат от дезориентация, която се проявява в значително увеличение или намаление на зрителния образ. Това психиеско разстройство въздейства на различни степени на всичките чувства при човека, но основно зрителните. Влияе и на усещането за време, което може да се забързва или забавя.
Приблизително същите усещания е изпитала Алиса, героинята на Луис Карол. Затова този синдром в медицината се нарича „Алиса в страната на чудесата“
Развитието на това заболяване лекарите свързвт с наследствена мигрена. Синдромът на Алиса може да предизвиква много сложна форма на епилепсия, а също така действия предизвикани от психотрони средства и различни наркотици.
Интересен факт е, че в дневника на Луис Карол има бележки, в които се споменават честите мигрени на пистеля. Напълно е възможно, писателят да е имал този рядък синдром, та нали той е знаел точно по какви пътеки и места е преминавала Алиса.

Всеки човек си има темперамент. Понякога ясно обусловените темпераменти се смесват в даден човек със своите характерни черти.
Как ще отличите един темперамент от друг?
Например по какво се отличава флегматика от холерика?

Е, погледнете малко от хумористична гледна точка, не бъдете толкова сериозни и мрачно задълбочени.
Флегматикът мисли, че 2+2=5 и е спокоен,

а холерикът е уверен, че 2+2=5, но нервничи.

Един човек посетил местния мъдрец и му казал:
– Няма вече нужда да се търси истината, аз я открих в религията си.
Мъдрецът го погледнл и му отговорил:
– Някога живял един студент, но той никога не станал математик. Този млад човек всецяло разчиташе на отговорите в края на учебника и разбира се те винаги са верни, ако нямаше печатна грешка…..
Това достатъчно ли е? Има ли развитие без търсене? Човек може ли да се усъвършенства, в каква да е насока, ако му се даде всичко наготово?
Истината, която се открива на човек е част от много повече. Макар сам той да не може да я обхване цялата, стреми се да я опознае, колкото може повече.

По телевизията и киното виждаме, че тези, които се давят започват да пляскат по водата и да викат за помощ. Поради това невярно описание, можем да не разберем, че човек потъва.
Разбира се, това не означава, че ако човек размахва ръце във водата, пляска по нея и вика за помощ, то той не се нуждае от помощ. Но в такъв момент той все още не потъва, имате все още време да го спасите.
Човек, който наистина потъва устата и носът му са потопени във водата. Така той получава все по-малко кислород, който не може да вдиша. Необходимата глътка въздух води до инстиктивен стремеж да извика за помощ. Това е всичко, което може да направи един давещ се, когато главата му се подава над водата и вдиша въздух.
Той няма да може да размахва ръце, защото те ще бъдат заети да задържат устата му над водата. Болшинството давещи се отстрани изглеждат като, че се мъчат да намерят опора или да се изкачат по невидима стълба. Човек остава във вертикално положение с наклонена глава назад. В такъв момент потъващият няма да използва краката си, за да се задържи над водата.
Неопитният наблюдател ще мисли, че човекът просто си спортува във водата, но ако той се държи така, това означава, че скоро ще потъне. Когато това започне, на жертвата остават още 20 секунди, преди да запоне да потъва.
Така умира човек, ако не дойде помощ навреме.