Обикновеният човек е честен и доверчив. Нормалното състояние на човека, както Бог го е създал e, че той не подозира нищо лошо.
За масовия читател и зрител това, което казват по телевизията, пишат във вестниците, „приятелите“ споделят в социалните мрежи е по подразбиране вярно.
Ако тези „истини“ имат кукички за захващане, начини за внедряване и манипулиране, човекът пропада.
Повишава се стреса, страха, несигурността и бързо се развиват  програмираните политически събития.
Автоматизацията на обществото допълва разпадащите се отношения в семейството, със съседите, с колегите…. така се зомбират големи маси от индивиди.
Лошото е, че повечето хората обикновено са склонни да повярват на това, което пасва на техните идеи и очаквания.

Човекът е доста бавен. Той би загубил състезанието с почти всички големи хищници. Но необичайни обувки, наречени Bionic Boots позволяват дори на най-посредствения бегач да ускори до 40 километра в час.
Едно от най-бързите сухоземни животни е щраус, който може да се движи със скорост от 70 километра в час. Американският инженер Keehi Seymour от детството бил запленен от тази скорост на птицата. Като тийнейджър, си обещал, че ще помогне на човека също толкова бързо да се движи. Именно така се появили обувките Bionic Boots, които са спечелили прозвището „щраусови крака“.
Bionic Boots са пружиниращи обувки, който помагат на човек да извършава големи скокообразни крачки, което  увеличава скоростта на предвижване.
Средната скорост от 40 километра в час позволява на собствениците на необичайни обувки Bionic Boots да се конкурират не само с моторите, но дори и с колите. С тези обувки, не можете да се върви по тротоара, а по черни пътища и неравен терен.
Въпреки това, когато се използвате  Bionic Boots трябва да бъдете много внимателни, колкото по-бързо се бяга, толкова по-трудно става придвижването. Падането на скоростта под 40 километра в час, може да доведе до сериозни наранявания.
Инженер Keehi Seymour обещава да не се спира до тук. Той все още мечтае с помощта на Bionic Boots човек да се премества с „щраусова“ скорост от 70 километра в час.

Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.

Фразата „Нали ти казах“ е в състояние да възпламени и най-спокойния и безразличен човек. Тя е разрушила безброй много семейства и е преобърнала живота на мнозина.
Казвате си: „Какво страшно има в това? Просто напомням, че за пореден път съм права!“
А сега си помислете добре, защо ви е необходимо да бъдете права през цялото време, а освен това постоянно да напомняте на партньора си за станалото?
Спомнете си усещането, емоциите и физическото си сътояние, когато мъжът ви е казал, че ви е предупредил за това….. Спомнихте ли си?
Неприятно, обидно, унизително, сякаш са ви изобличили за нещо страшно. Той е толкова умен и проницателен, а вие така несъобразителна. Вие сама разбирате, че сте сбъркали, но неговите думи ви закопават в земята.
Та той е вашият любим съпруг, партньор и другар. Как се чувства той, когато му показвате грешките направо, грубо в неприятна и унизителна форма? Той също страда!
А вие искате ли да причините страдание на близък човек? И защо? Нали това вече е станало. Казвали сте, предупреждавали сте го, но той го е направил по своя си начин. Самият той осъзнава, че е сбъркал, нали е очевидно. Разберете, той вече се обвинява и упреква за случилото се, защо е нужно „да забивате още пирони в ковчега му“? Това не му е нужно.
Когато казвате на партньора си: „Нали ти казах“ вие се чувствате прави и значими, по-добри от съпруга си, умни и далновидни. Но това не е така. Вие също често грешите и в малките, и в големите неща.
Просто позволете и на себе си и на партньора си да греши. Приемайте грешките си, без гняв, злоба, или злорадство, че вие отново сте се оказали прави. Повярвайте, това никога няма да ви направи щастливи.

Петролната компания „Стандарт Ойл“ търсила подходящ човек за представител в Далечния изток. Изборът и паднал на един мисионер.
Извикали го и му казали:
– Имаме нужда от човек като теб. Предлагаме ти да станеш наш представител в Далечния изток с заплата 10 хиляди долара на месец.
– Съжалявам, но не мога да приема предложението ви. – казал мисионерът.
– Добре нека бъдат 25 хиляди, – подновил предложението си представителят на петролната компания „Стандарт Ойл“.
– Не, наистина не мога.
– Ако са 50 хиляди ще приемете ли?
– Не.
– Обяснете, защо не можете да приемете дори при такава висока заплата? Друг на ваше място отдавна да е подписал договора с нас.
– Заплатата напълно ме устройва, но работата не ме удовлетворява.
Бог го бил призовал за мисионерска работа, и за него не е имало по-достойна кауза.
Повечето християни не са призовани да служат като мисионери или проповедници, но всички са призовани да следват Христос. Те трябва да бъдат верни и да отидат там където ги изпрати Той – в училище, у дома, в завода или в офиса, в квартала или страната. Само когато са покорни на Святия Дух, те ще дадат изобилен плод. Призовани са да бъдат посланици на Христос навсякъде, където и да са.
Няма по-достойна работа от тази, при която се следва Божия призив.