През последните 157 години часовникът на „Биг Бен“ редовно звъни на всеки четвърт час и отдавна е неразделна част от градската атмосфера.

За цялата си история „Биг Бен“ е замлъквал само три пъти: по време на Първата световна война; през 1965 г. по време на погребението на Уинстън Чърчил и през 2013 г.  и изпращайки в последното пътуване „Желязната лейди“ Маргарет Тачър.

През следващите няколко години жителите и гостите на Лондон няма да могат да се насладят на една от най-великолепните гледки на британската столица. Известната кула на Уестминстърския дворец, по-известен като Биг Бен, ще бъде затворена за дълго поради възстановяване.

Работата засяга не само самата кула, но и нейния световно известен часовник. По-специално, напълно ще се възстановяват всичките четири циферблата и механизмът за звънене, състоящ се от една голяма звънец (нарича се Биг Бен) и няколко малки.

Часовникът не се планира да спре, циферблатите ще затворят един по един, но гласовете им лондончани няма да чуят до края на реставрирането, т.е. до 2021 г.

Срещу толкова дълго мълчание, символ на столицата били дори членове на Британския парламент, начело с министър-председателя, Тереза Мей, но те са били принудени да се съглася с аргументите на реставраторите.

Така че, през следващите четири години, лондончани ще трябва сами да следят за времето и да си спомнят мелодичния звук на камбаните от Биг Бен.

Между другото, часовниковата кула на двореца Уестминстър от 2012 г. насам официално се нарича „Кулата на Елизабет“ в чест на сегашната жива кралица.

Потокът от време е илюзия, малко е вероятно учени и философи да не се съгласят с това.

Причината за илюзорността е видима, ако спрете и се замислите, какво изобщо означава това „потокът от време“?

Когато казваме, че нещо тече като река, имаме предвид, че част от тази река в някакъв момент е на друго място спрямо момента в миналото. С други думи, тя се движи във времето.

Но времето не може да се движи във времето, времето си е време.

Много хора погрешно започват да вярват, че времето не тече, че няма време, че то не съществува. Това е глупост.

Времето съществува. Ние го измерваме с часовник. Часовникът не измерва потока от време, той измерват интервалите от време.

Естествено, има интервали от време между различните събития. Това са тези, които се измерват с часове, минути и секунди.

Лео Калар, фотограф от Франция, още през 2012 г съвместно с музея в Лувъра в Париж пристъпил към проекта за създаване на „Каменни хипстъри“ и досега продължава с тази си дейност.

Работите на майсторът са много интересни. Той „облича“ класически статуи в съвременни дрехи, без да забравя за най-модерните аксесоари и джаджи.

Първоначално Лео фотографирал харесалите му фигури, а после молел свои познати да му позират в същите пози.

Само живите модели, за разлика от каменните си колеги, са екипирани с джинси, рокли, тениски и ризи, слънчеви очила, смартфони, часовници и бижута.

Окончателните щрихи майсторът прави с помощта на Photoshop, в резултат на което всеки статуя наистина изглежда много съвременно.

Тоскани бил изключително импулсивен и избухлив. Невярно взета нота го довеждала до ярост.
Когато се разсърдел на репетиция, великият маестро обикновено чупел всички предмети, които му били под ръка.

Веднъж, когато много се ядосал, хвърлил на земята скъпия си часовник и го стъпкал с петата си…

След този инцидент музикантите от оркестъра, които обичали своя луд диригент, решили да му подарят два пъти по-скъп часовник.

Тоскани с благодарност приел подаръка и скоро след това използвал часовника „по предназначение“.

Бейлис е известен с изобретяването на радио като часовник.

Вместо да се използват батерии или външен източник на електрическа енергия, радиото на Бейлис работело от енергията , получаваща се от завъртени пружини.

Натрупаната енергия в пружините задейства електрически генератор, който отговаря за функционирането на радиото.

Това необичайно радио Тревър е конструирал в отговор на острата необходимост от повече информираност за СПИН в Африка, особено в райони, където няма електричество и батериите са дефицит.