По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Приятелят на малкия Петърчо му каза:
– Всички възрастни си имат своите малки тайни и ако ти ги знаеш, лесно можеш да ги изнудваш!
И Петърчо реши да провери до колко това е истина. Прибра се след училище и каза на майка си със сериозен тон:
– Аз знам всичко!
Майката пребледня и мушна в ръцете на сина си 20 лева, като добави с приглушен глас:
– Само не казвай на баща си!
На Петърчо това много се хареса и когато баща му се прибра от работа, той му каза:
– Аз знам всичко!
Бащата се огледа нервно наоколо и даде на детето 50 лева, прибавяйки:
– На мама нито дума!
На сутринта Петърчо срещна пощальона близо до вратата.
– Аз знам всичко, – заяви му Петърчо.
Човекът изтърва чантата си. Сълзи заблестяха в очите му. Той разтвори ръце за прегръдка и каза:
– Иди и прегърни своя баща, синко!

Шест годишно момиченце и изведнъж му расте втори зъб  до другия. Зъболекарят казва на майката:
– Млечният зъб трябва да се извади, а вторият с времето ще заеме мястото си.
До сега на това дете не е ваден зъб, освен това млечният стои здраво и не се клати. Майката е притеснена, от мисълта: „Колко много ще я боли! Как ли ще го понесе моето малко момиченце?“
За да утеши дъщеря си след ваденето на зъба, майката купи много хубава плюшена катеричка, която реши да даде на момиченцето си щом излезе от зъболекарския кабинет.
Най-накрая настъпи и този ужасен ден. Нищо неподозиращото момиченце влезе в кабинета при зъболекаря. След минута от там се чу пронизителен вик. Сърцето на майката се обля в кръв….
И ето, от кабинета извеждат нейното разплакано момиченце.
Детето погледна майка си, обвинявайки я, само с очи, за предател. Без да отрони нито думичка седна до нея.  Майката припряно извади от чантата си катеричката, подаде я на детето и започна да го утешава тихичко.
– Всичко ще се оправи. Ще ти се появи ново зъбче. То точно ще застане на мястото на изваденото……
Момиченцето взе играчката, дълго я гледа и въртя в ръцете си. Изглежда и допадна. Зарови нос в пухкавата катеричката и със стиснати зъби изсъска:
– Колко играчки ще ми купиш, ако си извадя всичките зъби?

Веднъж един мъж вървял по пътя. Гледа на тротоара близо до един стълб лежи чанта. Огледал се наляво, надясно, отпред и отзад и никой не видял.
Грабнал чантата…
И изведнъж дочул глас от небето:
– Възлюбени приятелю, ти забрави да погледнеш нагоре.
Вдигайки очи нагоре, човекът видял техника, който нещо на стълба поправял….