Обичайната бутилката за вода поради цилиндрична си форма е неудобна за носене във всяка чанта. Създателите на плоската бутилка Memobottle твърдят, че тяхното изобретение идеално решава този проблем.
Тази бутилка се различава от обикновените по сплеснатата си правоъгълна форма. Тя има размери на книга или таблет. Вместимоста ѝ е от 750 до 1250 мл течност.
Бутилката е направена от специална трайна, нетоксична медицинска пластмаса, така че може да се използва за по-дълъг експлоатационен период. Нещо повече, тя дори може да се мие в съдомиялна машина.
Плоската бутилка Memobottle се произвежда в три размера A5, A4 и Letter. Най-голям обем съответства на 1,250 мл вода, а най-малкия на 750 мл.
Създателите на новия вид бутилки са сигурни, че тяхното изобретение има сериозен потенциал за широко приложение, особено в големите градове. В крайна сметка, жителите на мегаполиса прекарват много време в пътуване на дълги разстояния, често носят лаптоп или чанта с документи, където много добре би се събрала плоска бутилка за вода.

Предстои ви път, а трябва да вземете толкова неща със себе си. Мислите си: „Дали е добре да взема две чанти вместо една“?
Но веднага се отказвате от идеята, защото и двете ви ръце ще бъдат заети, но може би раницата ще свърши по-добра работа?! Но дали тя ще може да събере всичко.
А ако взема по-малко багаж? Да но ако ми трябва нещо, а то е останало в къщи, каква полза, че съм си взела багаж?
Мислите от този род са тягостни и мрачни, но ….
Оказва се, че ако нещата в чантата се опаковат правилно, в нея ще влязат много повече неща отколкото обикновено. Не вярвате ли?
Тогава погледнете!

Дизайнерката на обувки и аксесоари Шарлота Делал е представила нов модел на обувки за любителите на изкуството и смелите експериментатори.
Бяло синята живопис, която съществува от почти три хиляди години е вдъхновила дизайнерката Шарлот Делал, за да създаде необичайни обувки. Въпреки обичайната форма на високи обувки, романтичните сини орнаменти върху белия фон, напомнят моделите на китайски порцелан от времето на императорската династия Мин.
Обувките са включени към колекцията есен-зима 2014/2015.
Те са направени от кожа и буквално „ще въздигнат“ своята притежателка, благодарение на необикновената пета, която има формата на кораб. За любителите на платформи дизайнерката е представила подходящ модел на платформа. Новите обувки лесно се съчетават с бял костюм с панталон.
Бяло синият модел идва от Китай, а по-късно се разпространява и в други страни.
Изкустни моменти в би-Колоре се срещат в колекции на Valentino, а на рокли и чанти при Alexander McQueen.

Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.