В края на XIX век , а именно през 1886 г. , е създаден първият автомобил в света и едва след 10 години се е случил първият инцидент, при който автомобил е ударил пешеходец. От този момент е поставено началото за пътнотранспортните злополуки с фатален край.
На 17 август 1896 г. в лондонския парк Кристал Палас била проведена публична демонстрация на нов автомобил от англо-френска автомобилна компания.
Паркът бил любимо място за празници и развлечения.
Да се полюбува на провеждащия се фестивал на танца дошла 44-годишната англичанка Бриджет Дрискол заедно с дъщерите и приятелите си.
В този ден Артур Едсел, шофьор на англо-френска компания, демонстрирал на публиката новия автомобил, като возел всички желаещи. Според свидетелите, той се движил с много голяма скорост. Трябвало да се движи с около 7 км/ч, но той два пъти превишил тази стойност. Направил го със цел да впечатли млада дама, която щял да повози.
Между двамата се завързал оживен разговор. На свой ред, госпожа Дрискол игнорирала загражденията и предупреждаващите знаци за движещи се моторни превозни средства и решила да пресече пътя. Когато забелязала приближаващото се до нея превозно средство без  кон, англичанката разтворила чадъра си и се опитала да се защити с него, но това било напразно. Ударът бил в главата и тя веднага починала.
Разследванията за причините на аварията продължили 6 часа. Установило се, че Едсел по време на демонстрацията е опънал ремъка и по този начин е увеличил скоростта на автомобила два пъти. Въпреки факта, че в момента той е забавлявал млада дама, не е внимавал много за пътя, освен това имал съвсем малък опит като шофьор, едва три седмици, дело поради смъртта на Бриджет Дрискол не било възбудено. Било прието, че 44-годишната англичанка е станала жертва на собствената си небрежност.

Тези изобретения макар да навяват усмивка, не може да се каже, че са безполезни. Приложение с малко хумор, а защо не? Смехът е здраве!

Чадър с прозорче                                                                         Чехли с осветление

Възглавница- приятел                                                              Дреха-четка за пода

Ножица за пица

Бърнард Шоу е известен с афоризъма си: „Светът се управлява от младите, когато остареят.“ A талантлив фотограф Зев все още е твърде млад, за да управлява света, но е достатъчно смел, с увереността си да се изяви.

В творчеството на 14-годишният жител на Масачузетс има серия от автопортрети, които пораждат искреност и лекота. На тях Зев е песъчинка в един фантастичен свят.

Серията от автопортрети е наречена „Little Folk“. Това е едно невероятно пътешествие в природата, където листо може да се превърне в огромен чадър, а стръкче трева в гигантско растение.

Безспорната заслуга на Зев се състои в това, че за своите идеи той е успял да намери ярка и качествена реализация.

Въпреки факта, че Зев е в началото на кариерата си, той има възможността да работи в сътрудничество с известният фотограф Joel Robinson. Една от сериите на майсторът са посветени на живота на малкия човек, който е попаднал в една библиотека.

Автопортрета на Зев напомня на пътешествие на малкият библиофил сред книгите гиганти.

Трябва да се признае таланта на това 14-годишно момче, което е достигнало висока степен в овладяването на фото майсторството.

Една тъмна нощ се разнесе вик „сепия!“ и всички се разбудиха. Втурнаха се на палубата и в продължение на час и половина приготвяха въдиците си за сепия — парче олово, боядисано червено, с игли в долния му край, подредени в кръг, наклонени назад като ребрата на полуотворен чадър.
По някаква неизвестна причина сепията обича да се обвива около иглите и така я изтеглят, преди тя да може да се освободи от тях. Когато напуска дома си, тя изхвърля струи вода, а след това изпуска течност, тъмна като мастило в лицето на този, който я пленява. Много е интересно да се наблюдава как хората въртяха главите си, за да избягнат струята.
Когато суетнята свърши, те бяха черни като коминочистачи но на палубата  имаше цяла купчина прясна сепия.

Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.