Тази уникална композиция е създадена от художника Джонатан Борофски. Тя се намира в скулпторния център Нашер в Далас, Тексас.
Първоначално скулптората е била инсталирана в центъра Рокфелер, но след това е преместена на сегашното ѝ място.
Има две копия на път към небесата. Едната е в кампуса на университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, а другата е
в Сеул, Южна Корея.
Предисторията на скулптората също е забележителна.
Според думите на Борофски тя представлява „ознаменуване на човешкия потенциал, показващ кои сме и къде трябва да отидем“.
Когато художникът бил малко момче, баща му разказвал историята за гиганта в небесата, към който трябвало хората да тръгнат, за да са наясно какво трябва да правят на земята.
50-метрова скулптура е отражение на тези истории от детството му.

В китайския град Шенян е открит магазин за премахване на стреса. Сега именно жителките на града, изпитващи силен стрес, могат да влязат за минути в новия магазин, за да „изпуснат малко пара“, като разбият или счупят някои машинарии с „удар“.
Магазин за облекчаване на стреса се намира в един от моловете в Шенянг. За да стигнат до него, купувачите трябва да получат специален талон, който се издава само за тези клиенти, които направят покупка в търговския център за определена сума.
На всеки посетител на магазина, дошъл да се освободите от стреса, се дава мотоциклетна каска и ръкавици, за да се осигури неговата безопасност.
В рамките на една минута му е позволено да удари и да унищожи всеки продукт в магазина, като по този начин премахне натрупаната агресия, гняв и стрес.
Ех, да можехме сега да сме в този магазин, нищо че е в Китай, за да се освободим от стреса натрупал се в нас!

Военните бази често са подобни на малък град с конвенционални сгради и необходима инфраструктура, характерна за такива обекти. Те се използват предимно за настаняване и обучение на военнослужещи, като щаб по време на военни операции в определени области. Ако базата е построена за изпълнение на конкретни задачи, то съответно тя има специфична инфраструктура. Тъй като някои база са построени на необичайни места, те имат необикновенно планиране и външния вид.
Базата Pine Gap е съкращение за съвместната американска и австралиска военна база – Joint Defence Facility Pne Gap.
Двете агенции, CIA и NSA, имат достъп до необходимото оборудване за наблюдение и събиране на информация с помощта на безпилотни апарати на всевъзможни проблеми в източното полукълбо.
Базата е построена в центъра на пустинята близо до Алис Спрингс и има странно форма, особено големи бели кълба – обекти, които защитават радарната инсталация.

В един от китайските градове се намира савсем обикновено начално училище. Поради липса на място за изграждане на лекоатлетически стадион и баскетболно игрище такива били оборудвани директно на покрива на сградата.
Фирмата LYCS Architecture е реализирала проект за начално училише с 200 метрова писта за бягане и баскетболно игрище директно на покрива на здание.
За създаването на такава оригинална структура, архитектите са били водени от липса на свободно място в прекалено застроения град. Покривът е станал доста функционално място за спортни дейности.
За да се гарантира безопасността на децата по време на часовете по физическо възпитание, на покрива е инсталирана  ограда от три слоя  закалено стъкло на почти 2 метра височина. За да се намали нивото на шума в помещенията, са инсталирани определени звукоизолирани прозорци.
Благодарение на овална форма на четири-етажна сграда, вътрешния двора е напълно изолиран от външната среда, което гарантира безопасността на децата по време на учебния процес.
В северната част на Франция също се е появило училище с неправилна форма. Благодарение на многоцветните облицовъчни панели, фасадата на сградата прилича на огромна ярка мозайка в центъра на градските сиви „кутии“.

В Перм християните купили Двореца на културата „Ленин“ и го превърнали в молитвен дом.
Това предизвикало недоволство сред населението. Един мъж мърморел:
– Сградата се намира в центъра на града, тя е „двореца на вожда“, а те ще се събират там да се молят.
Друг добавял:
– Какво нахалство, дори се осмелиха на входа с големи букви да напишат: Църква „Нов завет“.
Много често вярващи раздавали множество екземпляри на „Нов завет“.
Веднъж една жена взела книгата в ръка, прочела заглавието ѝ и с възмущение възкликнала:
– Каква наглост! Даже биография са успели да си напишат!