Веднъж при Соломон дошъл един уважаван гражданин, за да се наслади на рибите, които свободно плували в бесейна и казал:
– Аз съм объркан! Всеки ден от живота ми е подобен на предишния, не разграничавам зората от залеза и не търся повече щастието.
Соломон се замислил и казал:
– Много мечтаят да бъдат на твое място, да имат твоята къща, твоята градина и твоите богатства. За какво мечтаеш ти?
Човекът казал:
– Първоначално исках да се отърва от робството, после мечтаех моята търговия да носи големи печалби. А сега аз не зная за какво да мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек, който няма мечти е подобен на рибите, които плуват в това езеро. Всеки ден за тях прилича на следващия. Те не различават залеза от зората и не търсат щастие.. За разлика от рибите ти сам си се затворил в своето езеро. Ако твоя живот няма никаква цел, ти всеки ден ще се прибираш в дома си и умирайки ще разбереш, че си живял напразно. Ако имаш цел, всеки път, когато правиш крачка напред ти ще се изпълваш с ентусиазъм и страст за живота.
Човекът  се намръщил и казал:
– Това означава ли, че като достигна една цел, трябва да си потърся нова? Когато се изпълни една моя мечта нима трябва да си мисля за друга? И всичко това ще ми помогне ли да стана щастлив?
– Да, –  казал царят.

Италиански учени са си поставили за цел да създадат акумулатор, с помощтаа,  на който да работи телефон без да се зарежда цял месец.
Основа на „почти вечните“ батерии за мобилни телефони ще станат произвеждащите водород и метан бактерии, поставени във вътрешността на микрочип.
Използвайки тези вещества като източник на електрически ток, новите акумулатори ще станат автономни устройства с изключително малки размери.
Предполага се, че новите батерии ще се появят на пазара много скоро. С голямо нетърпение такива батерии очакват създателите на биомедицинска техника, тъй като много медицински устройства се имплантират в човешкото тяло. Те се захранват с батерии и ако се увеличи значително срока на работата им и се намалят размерите им, това ще подобри живота на пациентите, които ги използват.

Неумолимата статистиката показва, че една на всеки десет двойки в съвременното общество е безплодна. Световната здравна организация изброява двадесет и  две причини за безплодието при жените. Освен това често се случва при един пациент от 3 до 5 заболявания, които причиняват безплодие.
Сътрудници на Масачузетската болница са открили в яйчниците на жените в репродуктивна възраст стволови клетки, които са в състояние да възпроизвеждат в лабораторни условия яйцеклетки, които могат да бъдат успешно оплодени.
Така може да бъде решен проблема с женското безплодие.
Това доста революционно откритие опровергава старото становището на учените, че яйчниците съдържат само ограничено количество яйцеклетки и броят им не може да се възобновява.
Основната цел на проведеното изследване се заключава в това, да се докаже, че съществуват в яйчниците стволови клетки, от които могат да се възпроизвеждат яйцеклетки. Новото откритие  отваря нови възможности за развитие на нови технологии при лечение на безплодието при жените и възможност за увеличаване на репродуктивната възраст.
Това все още е началото и трябва да се направят още допълнителни изследвания.
За щастие, днес медицината , поради съществуващите съвременни технологии, може да решени множеството гинекологични проблеми. Безплодието вече не е присъда. Сега по-голямата част от жените, някога считани за безплодни, могат успешно да заченат и родят дете.

Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.

Той извади изпод стъклото микроскопичен механизъм, освети го със лампа и като го гледаше внимателно през лупата, започна да работи с малък стоманен инструмент. След миг обаче се отпусна назад на стола си и закърши ръце с такъв ужасен вид, че от това дребните черти на лицето му станаха внушителни като на великан.
— Боже! Какво направих! — възкликна той. — Тази груба намеса! Тя ме обърка и замъгли съзнанието ми. Направих грешката, фаталната грешка, от която се страхувах от самото начало. Всичко отиде напразно, къртовският ми труд в продължение на месеци, целта на живота ми. С мене е свършено!
И той продължаваше да седи, вцепенен от отчаяние, докато лампата замъждука и творецът на прекрасното потъна в мрак.
Така се получава, че идеи, които съзряват във въображението и изглеждат прекрасни и неизмеримо ценни, в досег с практицизма се разбиват и унищожават. За твореца е необходимо да притежава силен характер, който е почти несъвместим с деликатността. Той трябва да съхранява вярата в себе си в скептичен свят, който го наранява с пълното си недоверие. Трябва да се опълчи срещу хората и да бъде единствен свой защитник както по отношение на дарбата си, така и спрямо целта, към която тя е насочена.
Когато най-после отново вдигна поглед към светлината, физиономията му бе студена, безчувствена и неизразимо променена. Животът трябва да се регулира като-механизъм с балансиращи тежести.
Настъпилата промяна бе напълно за добро. Наистина, сега той се отдаде на работата си с мрачна упоритост.
В дните си, изпълнени с безделие и мечти, той бе смятал за възможно в известен смисъл да вдъхне живот на механизмите и от комбинацията с новия вид жив организъм да постигне красота, отговаряща на съвършенството, което природата си бе поставила за цел да постигне във всички свои създания, но не си бе направила труда да го осъществи. Той обаче като че бе загубил точна представа за начина, по който можеше да се направи това, както и за самия проект.
— Напълно се отказвам от тази работа — казваше той. — Всичко бе една илюзия, с каквито младите хора често се залъгват. Сега, когато поумнях, само мога да се смея, като се сетя за нея.
Бедни и нещастни човече! Това са белезите, че е престанал да мечтае. Той бе загубил вярата си в нетленното и сега се гордееше като всички нещастници в подобни случаи с трезвостта, отричаща дори видяното със собствените очи и се доверяваше безусловно на това, което ръката му можеше да пипне. Такава е трагедията на хора, чиято духовност умира у тях и оставя практицизмът, който ги приобщи все повече към неща, които единствено са от значение за него. Но у него духът не бе умрял, нито отлитнал. Той просто спеше.
Въпреки усещането си за сила, страхът да не би смъртта да го изненада, преди да е завършил делото си, го подтикваше към още по-голямо усърдие. Този страх навярно изпитват всички хора, които са се посветили на нещо толкова възвишено според тях, че животът придобива значение само с осъществяването му.
Ако обичаме живота сам за себе си, почти не мислим за кончината си. Но когато животът ни е нужен, за да постигнем дадена цел, тогава осъзнаваме неговата крехкост. Наред обаче с това чувство за несигурност изпитваме и силна вяра, че сме неуязвими за смъртта, докато сме погълнати от дело, за което сякаш сме предопределени и чието незавършване ще предизвика всеобща скръб.
Може ли философът, изцяло обладан от вдъхновяващата идея, която ще преобрази човечеството, да предположи, че ще бъде призован в отвъдния свят и смисленото му съществуване ще секне точно в мига, когато си поема дъх, за да изрече заветните думи? Ако той умре по този начин, ще трябва да минат много векове, докато друг ум се яви, за да открие истината, която навярно е щяла да бъде изречена тогава.
Но историята предлага множество примери, когато най-ценният дух, приел човешки облик в дадена епоха, си отива твърде рано, без да му се даде време да изпълни земната си мисия дотолкова, че да бъде забелязана от простосмъртните. Пророкът умира, а човекът с безчувствено сърце и ленив ум продължава да живее. Поетът прекъсва песента си недопята или я продължава в небесните селения далеч от ушите на простосмъртните. Художникът оставя идеята на платното си недовършена.
Това буди у нас тъга. По-добре е недовършените земни замисли да не се доразвиват другаде. Това често помятане на най-съкровените човешки проекти може да се приеме като доказателство, че земните дела, колкото и да са одухотворени от благочестие и божествена дарба, нямат друга стойност, освен като занимания и проявления на духа.