Френският дизайнер Пиер Стефан Дюма е представил прозрачни сфери с големината на стаи, които дават възможност почти да се спи под открито небе. В такава стая нищо не пречи да се наслаждаваш на живата природа.
Целта на дизайнера била да създаде малко пространство, което да е удобно и комфортно. В него се създава чувство за открито пространство.
Такива стаи вече са се открили във Франция. В тях можеш да се усетиш прегръдката на природата. Всички апартаменти са разположени на близо. Пеша посетителите стигат до главното здание, където могат да закусят, да се въоръжат с телескоп и карти за звездното небе, да използват откритото джакузи и други удобства.
Всяко кълбо е разположено в гориста местност на плоска и твърда основа. Наоколо има пешеходни пътеки, предлагащи възможност на посетителите да навестят съседите си.
Размерите на кълбата са 4 метра в диаметър и на 3 метра височина се намира „тавана“. Тих вентилатор, непрекъснато движи въздуха, като запазва пространството раздуто.
В стаята се намират кревати с по-големи размери, шкафчета, настолна лампа и комплект мебели, състоящи се от маса и столове. Мебелите са в различен стил, за да удовлетворят изискванията на посетителите. Гостите могат да избират между прозрачни и полупрозрачни кълба. Намиращи се в гората всяко кълбо е снабдено с електричество, душове и течаща вода.
Да живееш в тези необикновени по форми стаи, почти не се различава от това да пребиваваш в каква да е друга стая. Цените зависят от местоположението, сезона и удобствата, които всеки посетител избира сам.

Един човек видял камила. Започнал да се смее:
– Каква крива шия има само.
Камилата му отговорила:
– Не ме укорявай за моята грозота. Нека да тръгнем по пътя и ще видиш, че моята шия ще се изправи. Тогава ще разбереш, че тя е създадена с определена цел. Ако лъкът не бе изкривен, как щеше да изстрелва стрелата?
Разговорът чул друг човек и казал:
– За разумните хора урода винаги е прекрасен и те никога няма да се присмеят на неговата грозота.

Не се стряскайте от заглавието, съгласна съм, че в него има двояк смисъл.
Ако си поставим важна цел, трябва да разберем, че без добросъвестност и усърдна работа, няма да я достигнем. Нещата сами по себе си не се вършат. Освен това едва ли някой ще се сети да направи сам нещо за нас. Така че няма какво да се чака. Трябва да се хванем и да го направим.
Навярно си мислите: „Може би ще ми се предостави по-благоприятна възможност и тогава ще го направя!“
Проблема се състои в това, че възможността ще се появи тогава, когато започнете да практикувате в нужното направление, но никога преди това.
От друга страна, за всяка важна цел си струва усилията, които се правят за нейното постигане. Дори и ако на първо време  изглеждат непосилни.
За това, напред, всичко зависи от вас!

В центъра на Милано искат да създадат истинска „вертикална гора“, която има за цел да подобри екологията на града. В градът ще построят две високи сгради по етажи, на които ще посадят дървета и храсти.
Както е планирано от архитектите, енергията в небостъргачи ще идва от слънчеви панели, а напояването от пречистените отпадъчни води. По отношение на екологията, проектът има много допълнения: специални вентилационни системи и още много други.
По проектът на италианския архитект Стефано Боери, на небостъргачите ще бъдат засадени 900 дървета и хиляди храсти.
Цялата конструкция ще се състои от  две жилищни сгради, едната ще достига височина до 105 метра и ще имат 24 етажа, а другата ще бъде 78 метра висока и ще бъде 17 етажна. Като допълнение в тези сгради ще има ресторанти, фитнес клубове и  центрове за отдих.

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.