Михаил Яншин често пътувал из страната изнасяйки концерти, но никога нямал солови изпълнения.

Неговото първо самостоятелно изпълнение пред зрители станало при много комични обстоятелства.

Когато обявили номерът му, той излязъл на сцената. В Колонната зала, една от най- престижните сцени на Москва, където се провеждал неговият самостоятелен дебют, се раздал смях.

Артистът се огледал отгоре до долу, но нищо смешно не открил по себе си. Но едва произнесъл първата фраза отново се чул смях, но този път бил много по-силен.

Яншин спрял, направил пауза и опитал отново да продължи четенето. Сега вече всички се смеели доста силно. Озадачен от тази реакция артистът решил, че има нещо не наред с костюма му. Как да е прочел своя не толкова смешен разказ, зачервен и смутен избягал от сцената.

А ето какво било станало. В Колонната зала бил приет нов инспектор, проверяващ дали в сградата може да възникне някъде пожар. На този човек му се случвало за първи път да прави такава проверка в театър.

Той обиколил всички коридори и стаи и в крайна сметка се оказал на сцената, зад гърба на Михаил Яншин, с шлем против огън и съответна униформа. Инспекторът се движел по сцената сякаш нищо не се било случило.

Веднъж, по време на Първата световна война, известният хуморист Аркадий Тимофеевич Аверченко занесъл в цензурата разказ на военна тема.

Цензорът пуснал разказа, но задраскал само една фраза: „Небето беше синьо“.

– Какво не е наред с тази фраза, – изненадано попитал писателят.

Цензорът невъзмутимо отговорил:

– Тази фраза може да предизвика мисъл у врага, че действието става на юг, а това означава да се разкрие местоположението на руските войски.

Добре познатата фраза „рибата гние от главата“ се смята, че за първи път е изказана от философа Плутарх, но тя няма научна основа, по-скоро се явява абстракция.

Използват я, когато искат да подчертаят разпадането или разлагането на някаква структура или колектив, който е бил свързан с „прогнило“ началство, управляващо от върха.

В действителност гниенето на рибата започва от корема, по-точно първи започват да се развалят червата.

Главата на рибата загнива последна, въпреки популярния израз.

Според създателят на популярния интернет браузър „Mozilla Firefox“ името „Firefox“ се превежда като „малка или червен панда“.

Въпреки названието си, на логотипа е изобразена огнена лисица.

Причина за това е, че дизайнерът е сметнал за невъзможно да реализира разпознаваем образ на панда в толкова малка форма.

Повече от сто години на логотипа на фирмата Nestle е била изобразена птица и три птиченца в гнездо.

През 1988 г. в хода на ребрандирането – промяна на марката или нейните компоненти: име, лого, слоган – запомняща се сентенция, фраза или мото, визуален дизайн,  едно от пиленцата било премахнато.

Една от причините е, че по това време в едно средно семейство от западните страни, има две, а не три деца.

Този въпрос може да ви изглежда странен, но ви насърчавам да помислите върху него.

Твърде често след като получаваме спасение и живота ни малко се изчиства, ние губим състрадание към тези, които все още са изгубени в този свят.

Гледаме пияницата как се олюлява на улицата, колега, който мами началника си и разказва мръсни вицове, и вдигаме презрително духовния си нос.

Но ако наистина разбирахме сърцето на нашия Небесен Отец, никога не бихме постъпили така.

Исус е разказал една притча, която много добре разкрива Неговото сърце. Това е притчата за блудния син.

Навярно сте слушали много пъти тази история. Въпреки, че синът се разбунтувал, баща му с радост го приел обратно, когато той се покаял.

Там има една интересна фраза: „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“.

Този израз много ясно разкрива сърцето на един любящ баща. Тя ни казва, че преди синът му да се покае, баща му вече чакаше и се надяваше, че той ще се върне у дома.

Всяка сутрин бащата гледаше към хоризонта, надявайки се да види силуета на сина си. И в края на деня той правеше същото … устремил очите си с надежда нататък.

Той винаги мислеше за сина си, и сърцето му бе изпълнено с любов към него. Такава искрена любов, че в деня, когато синът му си дойде у дома, той изтича да го посрещне, и го целуна.

Това е сърцето на нашия Небесен Отец относно грешниците.  Така Той се е отнесъл и към нас, когато ние се скитахме изгубени в този свят. Неговото сърце ни прие с отворени обятия, когато бяхме окаляни от греха.

Този свят е пълен с уморени хора, които се лутат безнадежно и не знаят за тази Бащина прегръдка.

Те не са „грешници“, а наши потенциални братя и сестри, които са изгубени и отчаяно се нуждаят от любящия Небесен Отец.

Не трябва да гледаме на тях от високо. Нека Бог ни помогне да ги върнем у дома.