Щастливите събития могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, известни като синдром такоцубо или кардиомиопатия такоцубо. Той се нарича още и „синдром на разбитото сърце“.

Синдромът такоцубо се характеризира с внезапни временно отслабване на сърдечния мускул, което води до изменение на лявата камера на сърцето, така че се разширяват нейните стени, но отвора към нея си остава тесен.

Тази форма прилича на капан за октопод, от където идва и името на синдрома.

Това рядко заболяване за първи път е било описано през 1990 г. То възниква след период на тежък емоционален стрес и може да доведе до инфаркт или смърт.

Новите изследвания са показали, че при някои пациенти синдромът такоцубо се развива след ярки радостни преживявания. Такива са се оказали от порядъка на 4 %.

Средната възраст на пациенти с разбити сърца от мъка е 65 години, а от радостни събития – 71 години.

За някои метални сплави, като нитинол (55% никел и 45% титан), или мед, никел и алуминий, е присъщ ефект наречен паметта на формата.

Той се състои в следното. При деформиране на изделие от такъв материал, след като се нагрее предмета, той възвръща първоначалната си форма.

Това се дължи на факта, че тези сплави имат специална вътрешната структура.

Нитинолът е изработен от съветските металурзи  Г. В. Курдюмов и Л. Г. Хандорсон през 1948 г. През 1980 г. това изобретение е признато за откритие и е станало известно като ефект на Курдюмов.

При деформация външния слой на материала се разтяга, а вътрешния се свива, средния остава без изменение. Тези продълговати структури – мартензитни плочи, не са необичайни за металните сплави. Необичайното в материала запомнящ формата си е, че той е термоеластичен.

При нагряване се проявява термоеластичността на мартензитните плочи, т.е. в тях възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в първоначалното ѝ състояние.

В края на 20 век ефектът за запомняне на формата бил забелязан  при повече от 20 сплави.

Прилага се в медицината, топлината сигнализация, кафеварките и при различна техника.

Ледената бариера на Антарктида се намира между земите Мари Бърд и Виктория. Била е открита от експедиция на Джеймс Кларк Рос през януари 1841 г.

Тя се нарича бариера на леда, защото не е дала на изследователските кораби да плават по-нататък в южна посока.

Ледникът на Рос се захранва от ледниците, които минават през Трансантарктическите планини и земята Мари Бърд. Той има триъгълна форма. Прекъсва на север в стръмна стена, която се простира на 600 км  височина и  се подава 50 метра над водната повърхност.

Ледената бариера се издига и спуска под влияние на приливите и отливите.

Под действието на силните вълни се откъсват парчета лед, които се превръщат в айсберги.

Петрови бяха повикали дърводелец в новия си дом,  да направи кухненските шкафове, но той беше свършил немарливо работата си. Вратичките не бяха подравнени и не се затваряха добре.

Когато Мая Петрова видя това силно се раздразни:

– Уговорихме се да му платим доста. Този човек е ужасно мързелив, нима може да се гордее с такава работа? Накъде е тръгнал този свят?

– Не се разстройвай, скъпа, – каза Васил Петров, – едва ли е искал да ни мами. Трябва по-спокойно да се подходи към проблема.

– Но той би трябвало…, – извика Мая.

– Ако морализираш нещата, – прекъсна я Васко, – той ще почне да се отбранява и дори да ни контраатакува.

Мая пухтеше и нервно крачеше в стаята.

– Кавгата е форма на интимност, – засмя се Васил. – Нима искаш да си интимна с този дърводелец?

– Не, това е прекалено, – фучеше Мая. – Оправяй се с него, както можеш, но искам вратичките на шкафчетата да се затварят нормално.

Тя тресна вратата и напусна разярена стаята.

Васко набра номера на дърводелеца и зачака.

– Да, – чу се познатият глас на мъжа, който бе работил в техния дом.

– Вие правихте кухненските шкафове в дома ни. Доволен съм от известна част от работата ви.  Надявам се да мога да кажа и на други хора, че съм доволен от цялата поръчка. Добре сте направили плотовете, но малко съм притеснен за кухненските шкафчета.

– Какъв е проблема? – попита дърводелецът малко неохотно.

– Вратичките не са подравнени и много от дръжките са изкривени.

– Това е максималното, което мога да направя с този вид шкафчета. Те се произвеждат масово и не са направени идеално.

– Вярно е, – съгласи се Васил. – Не са направени толкова добре, колкото някои от по-скъпите видове. Ще оценя по-високо работата ви, ако направите нещо, за да станат по-представителни.

– Ще трябва да говорите със производителя или строителя на дома ви. Нищо не мога да направя по-този въпрос.

– Но все пак е ваша отговорността, тези шкафчета да бъдат поставени така, че да бъдем доволни от работата ви. Изглеждат зле и не могат да се затварят. Знам че е неудобно за вас, но работата ви не е завършена и бих искал да коригирате нещата. Работата не може да се смята за завършена и не бих платил уговорената сума. Мисля, че имате умения да направите вратичките както трябва, независимо от допълнителното време, което ще ви отнеме. Така ние ще бъдем удовлетворени от работата ви, и ще ви препоръчаме на приятели и познати.

Дърводелецът въздъхна и каза:

– Ще дойда до вас, да видя, какво мога да направя с тези вратички.

– С удоволствие ще ви чакаме, вярвам, че ще намерите начин да ги направите отлични. Вие сте специалист в професията си.

И наистина дърводелецът дойде и „сътвори“ чудо с вратичките, даже направи и няколко допълнителни подобрения на кухненските шкафчета. Петрови останаха много доволни.

В древни времена, този паразит на пустинята е бил един от не многото източници на храна за индианците на Дивия Запад.

А днес, това е необичайно растение, паразит със забавна външност.

Фолисма сонора – Pholisma sonorae е смятано за едно от най-странните полски растения в Северна Америка.

Нейната закръглена форма като „гъба“ се оформя от пясъка, а кореновата система отива дълбоко под земята, като достига дължина над два метра.

Растението не може да съществува без наличието на друг източник на „енергия“. Паразитирайки, Фолисма сонора постепенно поглъща растението и значително надвишава неговия размер.

Този паразит изглежда забавен по време на цъфтежа. На неговата яйцевидна повърхност се появяват малки виолетови цветчета с люляков отенък.

Основното местообитание на този паразит са пустинните местности в Северна Америка.