Дошъл в неделното училище нов учител и той попитал децата:

– Деца, кажете кой е разрушил Ерихон?

– Не сме го разрушавали, – отговорили децата.

Учителят много се изненадал от отговора и на поредното съвещание в църквата изказал възмущението си:

– Представете си, питам децата: „Кой е разрушил Ерихон? А те ми отговориха, че не са те.

– Не се кахъри толкова, – обадил се един от присъстващите, – ще купим цимент, тухли, ще наемем работници и ще го пишем към църковните разходи!

Новите изследвания показват какво стои зад всичко това.

По-рано учените са забелязали, че оптимизмът у жените е причина за понижаване на риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, а циничната недоброжелателност и недоверие към другите хора е свързано с бързо развитие на този заболявания. Само не било ясно, защо именно тези черти имат такова влияние върху риска.

В новото изследване на специалисти от Училището по медицина към Университета Браун са установили, че не достигащото звено може да бъде променливият сърдечен ритъм.

Изследването показало, че жени с много високо ниво на недоброжелателност, имали много по-голяма промяна на сърдечния ритъм.

Учените са анализирали данните  на повече от 2600 жени. Тези, които били много по-недоброжелателни, често имали високо кръвно налягане, високо ниво на холестерола и са били с наднормено тегло.

Детската жестокост за съжаление няма граници.

Веднъж Румен отиде на детската площадка, за да поиграе футбол. Там много по-едро момче от неговия клас започна, без видима причина, да го рита. Тъй като нямаше никаква ответна реакция от страна на Румен, едрото момче започна да го бие.

Това положение продължи доста дълго време. Румен бе уплашен толкова много, че се страхуваше да разкаже на родителите си за тези издевателства. Той бе толкова подтиснат, че не искаше да ходи на училище.

Всяка сутрин се събуждаше с мисълта:

„О, не пак ли този кошмар!“

В един прекрасен ден всичко се промени. На помощ на Румен дойде един ученик от по-горните класове Добромир. Той бе широкоплещест и в училище го познаваха всички. Играеше в училищният отбор по футбол.

Добромир от личен опит знаеше, какво означава да издеваелстват над теб връстниците ти. Както Румен и той бе допуснал същата грешка и не бе разказал за това на родителите си. За това реши да се застъпи за беззащитното момче.

Как Добромир защити пострадалия Румен?

Той знаеше, че трябва да действа много внимателно. При поредната конфронтация Добромир приближи момчетата от по-малките класове и покани Румен:

– Ела с мен днес, да обядваме заедно в стола.

Този начин на намеса даде резултат. Когато нахалниците видяха, какъв защитник си има Румен, го оставиха намира.

Този случай въодушеви Добромир и той застана начело на организация противопоставяща се на преследването и издевателства над деца от техните връстници.

– В училище трябва да има ред и нито едно дете не бива да се чувства преследвано или заплашено от нападките на другите ученици в класа му, – каза Добромир още на първото събрание на образувалата се организация.

Добромир и Румен станаха големи приятели. Когато Румен завърши училище, в прощалната си реч той каза:

– Не бих постигнал нищо, ако Добромир не се бе появил като ангел пазител от небето в този ден, когато много ме тормозеха….

В САЩ съществува организация с не стопанска цел „Колоездачи против детското насилие“ целта, на която е да защитава децата от сексуално, физическо и емоционално насилие.

Зачестяват случаите, когато деца попаднали в такава ситуация и се боят да дават показания.

Колоездачите узнавайки от полицията за случаи на насилие, оказват на децата подкрепа. Придружават ги до съдебните заседания, от дома до училището и обратно.

Също така даряват своята екипировка и символично приемат в своето братство.

Още от началото на годината Дамян каза на майка си:

– Мамо, моля те, давай ми по два сандвича.

Моника изобщо не попита сина си, защо иска това, а продължи всеки ден да му приготвя двойна порция.

Тя си мислеше:

„Хубаво е, че синът ми има такъв апетит“.

Но веднъж не се сдържа и го попита:

– Миличък, ще ти стигне ли това?

– Това е за едно друго момче. То нищо не си носи за обяд. Изглежда в къщи нямат пари.

Моника бе изненадана и трогната от отзивчивостта на Дамян.

Оказа се, че семейството на това момче има големи затруднения. Майка сама възпитаваше сина си, но бе останала без работа и двамата едва свързваха двата края.

Известно време им се наложило да спят в колата и да се мият в обществените тоалетни.

Моника повече не попита за нищо сина си. Тя всеки ден му приготвяше двоен обяд.

Веднъж директорът на сина ѝ позвъни на Моника и я извика в училището. Там тя се запозна с майката на момчето, за което приготвяше допълнителен обяд всеки ден. Тази жена бе узнала за постъпката на Дамян и със сълзи на очи бе дошла да каже:

– Зная, че сте хранили сина ми и съм ви много благодарна. Сега вече намерих работа.

Жената предложи пари на Моника, за тези многобройни безплатни обеди, но тя не ги взе.

Добрата постъпка на Дамян ѝ подсказа, че тя може да направи много повече. Заедно с други жени събра определена сума и с нея платиха обедите в училищния стол на ученици, които не можеха да си го позволят.

„Аз те обичам, сине, – бе написала Моника на една бележка, която бе пъхнала в обяда му, – Гордея се със теб! Продължавай да постъпваш така и за в бъдеще“.

За да промениш света, не е нужно да свеждаш планини, достатъчно е да помогнеш, на този, който е до теб.