Двама австралийски пътешественици са попаднали в списъка на покорителите на Антарктида. За първи път те са достигнали Южния полюс на ски.
Пътешествието им е продължило три месеца.
Джеймс Катрисън и Джастин Джонс са преминали 2270 км преодолявайки умората и появяващите се от недостиг на сън и храна халюцинации.
Ентусиастите са достигнали Южния полюс на 31 декември.
По време на пътешествието те са се срещнали с големи снеговалежи, ветрове духащи със скорост 20 км/ч и температура под минус 25 градуса.

Шведски кардиолози са установили, че най-честата причина за необяснима болка в гърдите са: безпокойството, стрес и неактивен начин на живот.
Специалисти направили сред пациенти си анализ  на болезнените симптоми, подобни на болка причинена от сърдечно-съдови заболявания. Наблюдавали, че болката продължава няколко години и била придружена от чувство на страх, безпокойство, умора и даже страх от смъртта.
Резултати от анализа показват, че основната причина за тези симптоми в женската половина на населението е депресия и безпокойство, докато при мъжете е стреса причинен от работата им.
Тези симптоми са били наблюдавани и при двата пола, които водят заседнал живот.
Според кардиолози, отрицателното емоционално състояние пречи за правилното функциониране на сърцето.

Шофьор, който се намира зад волана повече от три часа през нощта, е толкова опасен, колкото и пияния. Това са установили британски изследователи.
Учени са провели експерименти, при които са установили, че ако шофьор кара три часа нощно време без почивка се държи като пиян зад волана.
Дори при шофиране два часа на тъмен път се нарушава концентрацията и реакциите на шофьора, все едно е пил по-голямо количество алкохол.
Изследвайки статистиката учените са установили, че една пета от авариите се дълажат на умора при шофьора, като една трета от тях са допуснали да задремат на волана.
Въз основа на изследванията учените са предложили двучасов лимит за каране през нощта и забрана за шофиране на нови шофьори по това време. Нещо подобно съществува вече в Австралия, Нова Зеландия и САЩ.
Съществуват и трудности. Служителите на пътните служби имат право да спрат такива шофьори, но нямат устройство, с което да установят степента на умора у човека.

Наближавах селото, но умората си бе казала думата. Реших да се отбия под сянката, да пийна малко вода и след това да продължа.
Край мен минаваха коли забързани нанякъде. Не бях го забелязала, но наблизо спря камион, от ония с преградките, дето карат въглищата. Две от преградките бяха празни, явно хората бързаха и от рано се запасяваха за зимата.
От колата слязоха двама мъже загорели от слънцето. Грабнаха по една лопата и се насочиха отзад към въглищата. Обезпокоителна мисъл мина през главата ми: „Какво ли ще правят с тези лопати“?
Не беше нужно дълго да се чудя. С умели движения двамата започнаха да прехвърлят въглища от пълните преградки в празните.
Не знам как го направиха, но когато влязоха във селото всички преградки бяха пълни. Бях чувала, че вместо тон ти сваляли 800 кг и ти не можеш да докажеш измамата, а ако са в чувалчета вместо обещаните 25 кг обикновено са с килограм –  два по-малко, когато взимаш повече, кой ще си играе да ги мери един по един, но това което видях с очите си надхвърли очакванията ми.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.