Пътници от Австралия наклонили вагон, за да извадят мъж заседнал между вагона и платформата. Инцидентът е станал на гарата в град Пърт. Нейните камери за наблюдение са заснели случилото се.
На видеото се вижда, как мъж отива към вагона, но единият му крак пропада между вагона и платформата. Бедрото му е силно притиснато, а останалите свидетели и железничарите с нищо не можели да му помогнат.
На гарата се струпала голям тълпа от хора. И тогава пътници и железничари заедно наклонили вагона, за да може да се измъкне заклещелия се човек. Те държали вагона наклонен, докато мъжът успял да се измъкне от капана.
Този инцидент е станал в пиковите часове – в 8:50 сутринта. Представител на градската транспортна компанията Transperth David Hines заяви, че мъжът е паднал, когато е влизал във вагон на самия край на влака.
„Ние предупредихме машиниста и уверихме останалите, че влакът няма да тръгне. Тогава нашите служители накарали пътниците да слязат и ги организирали, така че да помогнат да се наклони вагона“,- разказал по-късно той.
За пострадалия извикали бърза помощ, но не се наложило да го откарат в болницата, защото нямал сериозни травми. Представител на транспортната фирма благодарил на пътниците, които помогнали да спасят човека. Той добавил, че инцидентът не е свързан с натовареността на влака по време на пиковите часове.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

В началото той чу само шум. Изскочи на улицата и пред съседната къща видя тълпа от хора. Хвърли се напред без да се замисля или да планира каквото и да е.
Хората говореха, че вътре имало дете. И тогав той чу стон….
Разбра, нямаше друг избор. Покри се с одеало и влезе през вратата в нажеженият въздух. Смяташе, че одеалото ще го запази от изгаряния и задушаване. Оказа се, че няма лесно да диша, а да се движи напред, ставаше все по-сложно.
В горящото здание той влезе два пъти. Първият път не можа да намери детето. Изчисти дробовете си от дума, пое дълбоко въздух и без одеало отново влезе в сградата. Вървеше като опипваше терена с крака, затворил очи, които сълзяха от силния дим.
Пет годишно момче, сина на съседа, откри в една от стаите. Детето лежеше на пода в бесъзнание. Грабна момчето на ръце и избяга с него на улицата.
Линейката още не беше дошла, за това сложиха детето в една кола и потеглиха. Очите му бяха затворени. То беше престанало да стене. Страхуваха се, че е умряло.
Линейката ги срещна по средата на пътя. Момчето включиха на изкуствено дишане. После един от лекарите каза:
– Ако се бяхте забавили само една минута, преди да го изкарате от огъня, то щеше да бъде мъртво.
Дълбока въздишка последвана от изблик на радост  се изтръгна от гърдите на спасителят.

Веднъж на пазарния площад в Краков кралският шут отишъл при една търговка на грънци. Заплатил ѝ всички съдове и ѝ казал:
– Скоро ще тръгна, а ти ме следи. Когато замахна с кърпичката си, разбий всичките си стомни и гърнета.
Около шута винаги се събирала тълпа от зяпачи. Той изчакал докато се набере повече народ и започнал да се хвали:
– Аз съм магьосник и вълшебник.
Хората недоверчиво поклащали глава и му се присмивали, но шутът продължил:
– Не вярвате ли? Даже кърпичката ми е вълшебна. Само да замахна с нея, – направил вид, че се замисля, – на пример, коя да е търговка на грънци ще счупи всичките си съдове.
Тълпата започнала силно да се смее. Тогава той махнал с кърпичката си невъзмутимо. Изведнъж, се чул звън, последван от грохот. Една търговка, като обезумяла, правела на парчета цялата си стока от глинени съдове.
Тълпата рязко замлъкнала. Във въздуха увиснала напрегната тишина. Всички били зашеметени.
Шутът не издържал и силно се разсмял, след което небрежно добавил:
– По принцип това може да го направи всеки, който предварително е платил на търговката.
И спокойно напуснал площада.

Не можем да осъзнаем колко е ужасен греха, докато не разберем, че заради него е разпнат Божия Син. Не заради безпомощноста на Пилат, не поради предателството на Юда, не и поради крясъците на тълпата, а заради твоя и моя грах.
Ужасите на войната и мизерията, агонията на самотата и отхвърлянето, отчаяният плач на  вдовици и сираци, предсмъртния хрип на умиращ от глад – тези и хиляди други трагедии свидетелстват, че ние живеем в един свят, който е отровен от грях.
Ето за това умря Исус. Ужасната горчива чаша на човешкия грях е причината за Неговото разпятие. Защо Той изпи тази отвратителна чаша? За да не я изпием ние с теб.
Поради греха на всеки един от нас Исус умря на кръста. Но по-силна от греха е Божията любов.