Администрацията на Пермския зоопарк се е обърнала към жителите на града с молба да донесат за животните топки, свежи зеленчуци и плодове. Приемали се всякакви топки: баскетболни, волейболни, футболни… С тях ще играят мечките, котките, маймуните и вълците. Това е групата от животни, които обичат най-много играта с топка, въпреки че топката изтрайва между тях едва половин ден.
Пресните тиквички и тикви гледачите в зоопарка искат за източната колобус, вид маймуна. Сега колобусът в природата се храни предимно с листа, а в зоопарка със сухи клони, плодове и зеленчуци.
Плодове и зеленчуци им давали в малки количества, защото животните се разболяват. Но да се купят толкова много продукти в днешно време е проблематично.
Миналата година на подобна молба от жителите на града са събрани около един тон необходими зеленчуци.

Американските власти са организирали първия резерват за съхраняване на най-големите костенурки в света.
Според учените, броя на червените кожести костенурки гиганти, достигащи дължина от 1,8 метра, за последните 30 години са намалели. В момента това е най-редкия представител от семейството на костенурките.
Oceana, в сътрудничество с други природозащитни организации успя да създаде защитена зона от 104 хиляди квадратни мили в близост до западния бряг на САЩ, където кожести костенурки мигрират от крайбрежието на Индонезия.
Според природозащитници, природния резерват е създаден, за да подпомогне  запазването на традиционните местообитания и развъждането на костенурките.
Основните причини за изчезването на този вид костенурки са случайно попадане в мрежите на рибарите, бракониерско събиране на костенурски яйца, замърсени води, а също и изчезване на основната им храна: медузи, ракообразни…
Кожести костенурки живеят в тропическите и субтропическите морските води. Теглото на костенурки може да достигне близо тон и средната продължителност на живота на този вид влечуги е около 20 години.

Музикалните способности на Равел започнали да се проявяват още в ранна детска възраст. Той имал абсолютен  музикален слух. Познава нотите  преди азбуката.
Веднъж с родителите си били на гости, където  не минавало без музициране. Същата вечер малкия Равел влязъл в спор с възрастните. Той твърдял, че нотата, която всички възприемали за „фа диез“ е в действителност чисто „фа“. Баща му го накарал да погледне клавиатурата и да види, че този клавиш е черен, следователно е „диез“. Малчугана настоявал, че това е чисто „фа“ и този клавиш трябва да се пребоядиса в бяло.
По-късно, когато домакинът на тази вечеринка проверявал настройките на пианото си,  установил, че то е настроено с половин тон по ниско…
Коментарите са излишни. Дарбата си е дарба. Но защо, често не и се доверяваме, особено, когато се проявява в едно дете?