Заведението не беше голямо. Вътре имаше общо осем маси и само двама посетителя. Станислава ги познаваше и им кимна. Те също ѝ се усмихнаха, но не проявиха никакъв интерес към кавалера ѝ.
– Е? – каза Любо, веднага щом седнаха със Станислава на една маса. – Обясни ми, какво интересно забеляза.
Станислава изглежда никак не бързаше и погледна в менюто. След това го остави бавно и погледна Любо.
– Ти имаш голяма заслуга за това, – започна тя.
– Какво толкова съм направил? – нервно потърка ръцете си Любо.
– Нали каза, че не бива да изключвам възможноста там, да намерим човекът, когото търсим? И аз насочих мислите си в тази посока.
– И ти мислиш, че е той?
– Не, жена му е.
– А, онази превзета крава, – измърмори Любо притеснено.
Станислава се засмя.
– Не бих употребила същите думи, но съм съгласна с теб.
– Стана ми противна още като ни срещна на вратата, – избърза да коментира Любо.
– Според мен тя те хареса. Такива погледи ти хвърляше, че ….
Любо се притесни и заби поглед в масата.
– Не забелязах, – уклончиво каза той.
– Такова нещо може да се забележи само от друга жена, но ти събуди интереса ѝ.
– Не знам, – нервно махна с ръка Любо, – такъв тип жени не мога да понасям.
– Интересно, защо тя ни накара да изпитаме и двамата неприязън към нея? – замисли се Станислава.
– Вероятно, – започна малко по-спокойно Любо, – защото тя символизира някаква смесица от амбициозност и безмилостен материализъм.
– Да, – съгласи се Станислава. – Виж у мъжът ѝ такова нещо не се забелязва.
– Стана ми симпатичен още в началото. Не бих го избрал за близък приятел, но има дружелюбно излъчване.
– Точно така, – каза настървено Станислава. – Не се отличава с нищо особено, много обикновен е.
– Определено не е човек, който е способен да убие, ако някой го заплашва с изобличение.
Станислава се съгласи с едно кимване на главата.
– Докато тя. – започна бурно Станислава, – е същинска лейди Макбет. Хитра и манипулативна убийца.
Любо застана като вдървен. Лекият шеговит тон на разговора се стопи за секунда, повя студенина.
– Тя е забъркана с документите и прането на пари. – тайствено прошепна Станислава.
Любо я изгледа със зяпнала уста
– Кога успя да измислиш всичко това? И сега какво ще правим?
– Отиваме в полицията, – каза съвсем спокойно Станислава, – и им разказваме всичко.
Любо не можеше да скрие раздразрението си от видимото ѝ безгрижие.
– Ами ако не ни повярват? – попита той уплашено.
– Ти видя каква е, – каза притеснено Станислава. – Останалото си е тяхна работа, да търсят да разпитват, да проверяват.
– Хубаво е, че поне в това проявяваш здрав разум, – каза Любо.
Двамата се надвесиха над чиниите с деликатеса на заведението и дълго вечеряха без да проговорят. Това, което двамата бяха преживели си беше истинско приключение.
„А как расъждаваше само Станислава, – помисли си Любо, – същински Шерлок Холмс“.
Наближаваше 10 часа и двамата си тръгнаха, всеки потопил се в мислите си…….
