Зад прозорците умират бездомници, отхвърлени като боклук. Безпризорните спят в мазетата. Децата се продават за наркотици, а  в нелегални клиники хората се разфасоват на органи, като машина на частите ѝ.
Милостта и съжалението чукат ли на сърцето ви?
Всеки ден в столицата пристигат провинциални работници, които човекомелачката обезобразява.
Хиляди момичета изкушени от бляскавия рай, изобразен в лъскавите списания, завладяват бордеите и публичните домове.
Имаме свобода, която се свежда до избор между веранда и панел.
Давате на просещите, за да се отървете от звънящите монети в джоба си, а към благотворителността се отнасяте като към излишна реклама. Връх на хуманизма се явява „преброяването“ на бездомните кучета. А от мръсните и вонящи бездомни хора се извръщаме със затаен дъх, „Това си е техен избор“.
Императорът Чин Ши Хуанг, унищожи всички книги, за да почнат летописите в Китай от неговото управление. Нашите лидери отидоха още по-далече, пренаписаха историята. Притискайки достиженията на свръхдържавите в „Черната книга на комунизма“.
Безчислени откриватели и тълкуватели са узурпирали историческата истина и са я нагодили според „изискванията“.
Който владее миналото, владее настоящето, а който владее настоящето владее бъдещето.

Ной решил да засади лозе. При него се явил Сатана и запитал:
– Какво садиш?
– Лозе.
– Какво е то според естеството си?
– Плодовете му са сладки, независимо дали са свежи или сухи. От тях се прави вино, което радва сърцето.
– Хайде нека направим сдружение за това лозе.
– Добре, – съгласил се Ной.
Сатана довел една овца и я заклал под лозата. После довел лъв, свиня и маймуна. Заклал всяко от тези животни и оставил кръвта им да попие в пръстта на лозето.
И ето какво се получило.
Преди да пие вино, човек е смирен като овца и тих като агне, когато пие умерено, той е силен като лъв и доказва, че няма друг като него на света. Когато е пил повече, отколкото трябва се превръща в свиня, която се въргаля в мръсотията. А когато се опие става като маймуната, танцува наоколо, сквернослови пред всички и не съзнава какво върши.
Когато виното влезе, разумът излиза заедно със всички тайни.
Виното отива в кръвта. Който пие посред бял ден, той се отдалечава от света. Виното зле влияе и върху физическото състояние на организма.
На времето при погребване на мъртви им оглеждали костите. Така забелязали, че който постоянства в силните питиета, костите му изглеждат сякаш са обгорени. Ако е прекалявал в пиенето, костите му са без костен мозък. Но ако е пил колкото му се полага, не се наблюдавали нарушения в костите.

Анекдоти се разказват относно педантичността на равините в техните сделки.
Живял някога един равин в южните градове. Минали от там двама мъже и му оставили две мери ечемик, но когато си тръгнали, го забравили.
Той засял ечемика и всяка година пазел реколтата.
Седем години по-късно мъжете се върнали в същия град. Равина ги познал и им казал:
– Вземете си дължимото.
За равините не само явната, но и всяка измама е забранена. Според тях има седем вида крадци, но най-големият сред тях е този, който мами ближния си. Бог ненавижда оня, който говори едно с устата си, а друго е в сърцето му.

Той я сграбчи жадно. С дива страст обгърна изящната ѝ шия. От мъжката му власт не можеше да избяга.
Повлече я към едно мазе. Тя се бе изпотила, той също. След това я взе и я разтвори със сила…
Двамата сляха уста с уста. До края изцеди я.
След туй я захвърли в калта, изрита я, разби я!
От времето щастливо, единствено споменът ѝ остана, когато беше тъй желана
Тя беше само една обикновена бутилка светло пиво!

Един равин отишъл на някакво място и понеже било суша, приканил към пост. Водачът на общността започнал службата и когато произнесъл думите: „Той кара дъжда да вали“, изведнъж завалял дъжд.
Равинът се обърнал към него:
– Какви са достойнствата  ти?
Той отговорил:
– Аз съм обикновен учител и напътствам децата на бедните еднакво с децата на богатите. Ако някой не може да ми плати такса, аз му я опрощавам. Имам и езеро с риба. Видя ли, че мой ученик е небрежен с уроците си, подкупвам го с някоя риба и той започва да учи редовно.
Въпреки изключителното значение, отдавано на учението и на споделяне на напътствията, посветилите се на това велико дело, не би трябвало да се изпълват с прекомерна гордост. В Божиите очи те са само работници, също както и заетите с физически труд. За случая е много поучителни са думите, приписвана на равините от прочутата Академия Явне: „Аз съм Божие творение и моя ближен също е такъв. Моята работа е в града, а неговата на полето. Всеки от нас става рано за да върши работата си. Навярно ще кажете, че аз върша велики неща, а той дребни. Но ние знаем, че делата не са малки или големи, а дали в сърцето си човек е устремен към Небето“.