Връщайки се у дома, той завари жена си да слага масата за вечеря. Хвана я за ръка и й каза:
– Трябва да говоря с теб.
Тя седна и спокойно започна да яде. Той видя болка в очите й и се изненада, не знаеше какво да каже. Но трябваше да й сподели това, което си мислеше:
– Искам развод, – започна той спокойно.
Тя не изглеждаше раздразнена от неговите думи. Само тихо попита:
– Защо?
Той се изплъзна от въпроса и това я разстрои. Сърцето му принадлежеше на друга. Той повече не обичаше жена си. Само я съжаляваше.
На другия ден той се върна късно и я завари нещо да пише на масата. Не вечеря. Легна си и бързо заспа, защото беше много изморен от деня прекаран с другата.
На сутринта жена му представи своите условия за развод:
– Не искам нищо от теб, – каза тихо тя, – само те моля за един месец да отсрочиш развода. За този месец бих искала да живеем един нормален живот. Нашият син има изпит след месец и не искам да нарушавам мира му с нашия бракоразводен процес.
Той нямаше нищо против това нейно предложение, но имаше още една нейна, макар и странна за него молба:
– Бих искала да си спомниш началото на нашите семейни отношения….., когато ме носеше на ръце в стаята в деня на нашата сватба. Моля те в продължение на един месец да ме носиш на ръце от нашата спалня до входната врата.
Той си помисли, че тя е изгубила разсъдъка си. Но за да направи последните им дни що годе търпими, прие странното й искане.
Нямаше интимност с жена си, с което искаше да подчертае решението си за развод. Първият ден, когато я носеше му беше неловко. Синът им запляска с ръце и се засмя:
– Татко носи мама на ръце.
Думите на детето го жегнаха силно. От спалнята в хола, а после до вратата, той държеше жена си в прегръдките си. Тя затвори очи и тихо каза:
– Не казвай на детето за развода ни.
Той кимна с глава, въпреки че се чувстваше разстроен. Тя слезе на вратата и отиде да хване автобуса, за да иде на работа, а той отиде в офиса.
На следващата сутрин синът им влезе в стаята и каза:
– Време е да носиш мама.
За синът им стана важен моментът, в който баща му носеше майка му на ръце. Тя обикновено приближаваше сина си до себе си и го прегръщаше. Мъжът се обръщаше настрани, да ни би в тези последни минути да премисли и измени на решението си. След това я взимаше на ръце и я занасяше до входната врата. Тя обгръщаше с ръце шията му тихо и естествено. Държеше я плътно до тялото си, както в деня на сватбата им. Струваше му се, че жена му от ден на ден става все по-лека.
Последния ден, когато я държеше в ръце, той трепна. Синът им отиде на училище, но той още я държеше в ръце. Усмихна се и й каза:
– Не съм забелязал, че в нашите семейни отношения липсва близост.
След като я остави тръгна към офиса. Нещо го озари, слезе от автомобила, даже не затвори вратата. Страхуваше се, че нещо ще забави изпълнението на решението, което бе взел.
Изкачи се бързо до горе,  а в това време тя отваряше вратата и той бързо й каза:
– Извинявай, не искам да се развеждам….
Тя сякаш се събуди от дълбок сън. Удари му един шамар, затвори вратата и се разрида. Той слезе надолу и тръгна.
На връщане, на път за в къщи се отби в един магазин за цветя и поръча голям букет. Продавачката го погледна весело и го попита:
– Какво да напишем на картичката, преди да я сложим в букета?
Той се засмя щастливо и каза:
– Напишете: „Ще те нося всяка сутрин на ръце, докато смъртта ни раздели!!!“
Прибра се с букет цветя и усмивка на лицето. Прелетя стълбището и влетя като хала. Намери жена си в леглото – мъртва.
Тя се беше борила с рака много месеци наред, а той беше така зает с любовницата си, че не бе забелязал нищо. Тя знаеше, че скоро ще умре, за това искаше да спаси от отрицателни емоции сина си, ако разбере за развода им. В крайна сметка, бащата изглеждаше като любящ мъж в очите на сина си.
Малко неща в семейните отношения имат наистина значение. И това не са къща, кола и пари в банката. Така, че отделяйте време за тези малки неща, които създават близост в семейните отношения.
Нека вашето семейство наистина да бъде щастливо!

Веднъж един човек дошъл при Соломон и му казал:
– Царю, помогни ми! Всеки път, когато трябва да направя избор, аз не мога спокойно да спя. Въртя се, страдам, размислям. Така ли да направя? Кое е необходимо? Какво да правя?
Мъдрият цар отговорил:
– Изборът не съществува.
След това попитал човека:
– Ти ще се хвърлиш ли в реката ако видиш давещо се дете?
– Разбира се, – казал човекът.
Соломон попитал:
– Независимо дали това се е случило вчера днес или ще стане утре?
– Да, – бил отговорът.
Тогава Соломон казал:
– Ето виждаш – избор не съществува. За какво трябва да избираш, ако всеки път, ти знаеш какво ще направиш, още преди да е дошло време за това действие? Представи си какво да е събитие и ти веднага ще знаеш как ще постъпиш. Всеки път ти ще избираш най-доброто според теб и при еднакви обстоятелства ще действаш по един и същи начин вчера днес и утре.
След минута на размисъл Соломон продължил:
– Единствената област, където ние правим избор, това е в нашето сърце. Променяш себе си и това което си мислил да правиш вчера, днес и утре, ако това не ти се струва толкова добро. Тогава и само тогава ти можеш да постъпиш по друг начин. Така че, иди си с мир и знай, че каквото и да правиш, трябва да е възможно с най-добър ефект .

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.

Ако никога не сме получавали любов, как можем да обичаме другите? Любовта, която спасява брака не извира от сърцата ни. Посвещението, което запазва приятелството, няма да го намерите в себе си. Тогава ние се нуждаем от помощ. От мощна и животворна струя.

Да учиш някого да обича, без да му покажеш, че е обичан е все едно да искаш пари назаем от него при положение, че джобовете му са празни. Ти можеш да обичаш, когато усещаш, че си обичан.

Вие можете да сте наранени и отхвърлени, но ако Божията любов ви изпълни и облее, ще разцъфтите с нова сила.

Но какво да правим с тези, които не държат на думата си и ни стъпкват? Как да простим на тези, които сме се доверили, а те са ни предали?…….

Елате и почерпете от Божията любов, тя никога няма да свърши и е достатъчна за всичко и всички. Изпълнени с нея ще може да обичате всички, независимо от обстоятелствата.

Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.