По-голямата част от американците не са уверени, че децата им ще имат по-добър живот. Според проучване на общественото мнение, проведено от NBC и Wall Street Journal, съмнения по този въпрос са изказали 76 % от анкетираните.
Социолози предложили на американците да изберат кое твърдение е по-близо до гледната им точка: че САЩ е страна, където всеки, независимо от произхода си, с упорита работа може да успее или че увеличаващата се пропаст между богатите и останалата част подкопава възможностите на всеки американец да си осигури по-добър живот. Парадоксално е, че в една страната на „равните възможности“ повече от половината – около 54 % – избрах второто твърдение, а в „американска мечта“ вярват само 44%.
Феноменът на песимизма в обществото бе повдигнат в неотдавнашна реч в Сиатъл от президентът Барак Обама. На фона на кризата в някои региони на света, по негово мнение, „много от тях са загрижени заради усещането, че старият ред е разрушен, но ние не сме достигнали желаната точка в смисъл на създаване на нов ред, основан на други принципи, хуманизъм и икономиката за благото на всички хора“.
Значителна част от избирателите не вярват в „американската мечта“, като реална възможност, въпреки че това е била идеятоа на която се е основавало обществото до скоро.
Авторите на изследването предполагат, че това може да бъде преходен период до момента, когато ще се създаде „нов ред“. „Въпреки това, несигурността оставя отворена врата, че идеята може да се разрастне и становището за по-добра Америка може да остане като минало в съзнанието на много хора“, – заключават те.

Съвременните компютърни технологии доста дълбоко навлязоха в нашия живот. И често в съзнанието ни се изтриват границите между реалния и виртуален свят. Това носи болка и страдание на близките и разрушава семейните отношения. Става дума не само за безсмислено губене на времето, свързано с дълго седене пред компютъра, а за много по-дълбоки причини.
Виртуалните измени в социалните мрежи, се явяват причина за 9 от 10 случая за развод. Такава цифра не може да се подмине без внимание.
Доказателствата за съпружеска измяна лесно може да се намери в различните чатове във вид на разнообразни любовни послания, двусмислени съобщения, които после се пренасят в съда, като доказателство за изневяра.
На този необичаен проблем е обърнал внимание Върховния съд на Италия.
Юридическите им разяснения отбелязват, че изневярата не е само физически контакт с друг човек, но и доказателства взети от Интернет мрежата. Те са общодостъпни и навреждат на честта и достойството на един от съпрузите. По този начин, виртуалните диалози с романтична и сексуална окраска могат да се смятат за измяна. И това дава право на втория съпруг да започне процес за развод, което не винаги е приятно.
Ако има деца в семейството и обвиняемият във виртуална измяна не приема решението на съда, тогава започва тормоз, заплахи, телефонни обаждания, нахлуване в личното пространство на бившия партньор. В този случай, бившият от семейството размирник ще бъде наказан, независимо дали е баща или майка, те няма да бъдат допуснати да имат контакт с деца си.

В нашето съзнание думата „робство“ се асоциира с миналото. Смята се, че в съвременното общество робство няма. Но това не е така. Роби има почти във всяка страна, малко количество има и в Азия. Властите предпочитат да мълчат за това, а във вестниците почти нищо не се пише.
Съгласно статистиката, в наши дни робите са много повече, отколкото през цялата история на човешкото развитие.
Понятието „робство“ включва в себе си сексуално и трудово робство, а също и продажба на хора за органи.
Повече от половината съвременни роби са сексуалните. Те се явяват основните разпространители на СПИН. Сексуалното робство засяга не само млади момичета, но и жени помагащи за отвличане и привличане на все по-млади девойки. След това собственикът на „придобитата стока“ учи лично новодошлите как да доставят удоволствие на клиентите. В този „бизнес“ се въртят много пари, винаги са нужни млади, красиви и здрави роби, но отношението спрямо момичетата е отвратително. Всяка година в сексуално робство умират от издевателства, болести и глад почти 35 хиляди жени.
В днешно време много се е разраснала търговията с деца. В такова робство са повече от 300 хиляди деца. Използват ги за безплатна работна сила във промишлеността или в нелегалните производства. В Индия е разпространен бизнеса свързан с производство на фойерверки. Огромно количество деца, от три години нагоре, работят там, завивайки и опаковайки фойерверките. Това производство е вредно. Ръцете на децата се разяждат от праха. Цинкът и фосфорът проникват през раните и попадат в организма, предизвиквайки тежки заболявания на кръвта и белите дробове.
Често деца се купуват за мръсната работа в богатите домове, където са жестоко експлоатирани за парче хляб. Децата придобивт свобода, когато станат пълнолетни.
И разбира се, най-много деца се търсят за сексуално робство. В много страни родителите сами продават децата си. В Тайланд можеш да купиш малко момиченце за цветен телевизор. Колкото е по-малко детето, толкова е по-скъпо. В азиатските страни бордеите са пълни с непълнолетни деца. Освен това „азиатската екзотика“ много се харесва на европейските туристи.
Всичкият този товар и лишения са непосилни за детските организми и неустойчивата им психика, затова не е изненадващо, че сред децата е висок процента на самоубийствата.
Робството носи добър доход не само на занимяващите се с него, но и на полицейски и длъжностни лица, които осигуряват „покрив“ на този бизнес.

В основата на всеки мит за екологията лежи някакво заблуждение. То се усилва с желанието, изгодно да се манипулира потреблението на човека.
Екологичните митове пораждат такива привичка у човека, че простите неща той обяснява сложно, опирайки се на личния си опит и мнението на околните.
Реалните екосистеми не са устроени много сложно, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.
Еднозначни отговори за разрешаване на екологичните въпроси няма и не може да има.
За това е необходимо да се изучават дълбоко и детайлно екологическите процеси и заплахите от друга страна.
Необходимо е да се оформи съзнание и навици за опазване и защита на околната среда още в най-ранна детска възраст.
Едва тогава митовете за екологията ще отстъпят място на загрижеността за опазване на нашата планета.

И отново за законите на Китай. Жител на тази старана бил осъден за шега.
За да бъдем по точни, млад човек е бил наказан за първо априлско „недомислие“.
В Китай студен от Шанхайския университет е бил осъден на смърт заради отравяне на съседа си по общежитие.
На 1 април 2013 г. студент изсипал тайно на съквартиранта си диметилнитрозамин (DMNА), това е полулетливо органично химическо съединение, произведено като страничен продукт от няколко промишлени процеси. То присъства в малки количества в някои храни, особено варени, пушени или сушени. NDMА е водоразтворим, безцветен, вкуса и мириса му са слаби или отсъстват. Той е токсичен за черния дроб и другите органи.
16 дена по-късно съквартирантът му постъпил в болницата със смъртоносно отравяне и е починал без да дойде в съзнание.
За свое оправдание студентът заявил, че искал да се пошегува със своя приятел по случай 1 април.
Шегите понякога са болезнени и смъртоносни.