Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Попитали Диоген за някакъв богаташ:
– Този и този богат човек ли е?
– Не знам, – отговорил Диоген. – Зная, че има само много пари.
– Значи е богат!
– Да бъдеш богат и да имаш много пари не е едно и също нещо, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е доволен от това, което има. Този, който се старае да има повее от това, което има е по-беден от този, който няма нищо, но е доволен от своята съдба.

Нашите деца са толкова доверчиви, че всеки може да ги подведе. Дори още по-лошо да ги „отведе“ от нас и повече никога да не ги видим. Така изчезват много деца, а за съдбата им и какво точно се е случило с тях, никой не знае, освен похитителя.
За да се открадне дете и то не малко дете, което не разбира и не може да говори, а по-голямо, са необходими само 90 секунди.
Снимачна група на „Центрального телевидения“ е провела шокиращ експеримент, който може би ще помогне на хиляди родители да опазят децата си от беди.
Ето вижте и записа на експеримента:

Сляпата поетеса Фани Крозби е написала повече от осем хиляди песни
Изглежда тя е имала всички основания да се обиди и да бъде недоволна от своята съдба. Но когато била вече на 85 години, казала, че не съжалява за нито един миг от живота си. Тя съвсем съзнателно се е радвала на съдбата си. Така Бог можел по един единствен начин да използва оръдието Си.
Двадесет и три години тя е прекарала в Ню Йорк, в Института за слепи, първо като ученик, а след това като учител. Узнавайки, колко много хора със съкрушени сърца погиват, тя ги призовавала за спасение с голяма любов.
Без страх посещавала затворите, за да им разкрие греха на хората пред Бога и да им разкаже колко много Бог ги обича, давайки Син Си да бъде разпънат, за да спаси хората от полагащото им се наказание.
Веднъж в един затвор по време на молитва един затворник извикал:
– Не ме подминавай, Исусе!
Бог чул молитвата му, направил го ново създание и го благословил за работник на нивата Си.
Този вопъл докоснал сърцето на Фани и тя написала прекрасната песен „Не ме подминавай, Исусе, духът ми да не загине!
Страданието не е напразно. То възпитава ума ни и облагородява душата ни, дисциплинира волята ни, очиства чувствата ни, прояснява целта на живота ни, закалява и развива характера ни.

На запад в китайските ресторанти на хората често се предлага в края на вечерята „печено с предсказания“.
Посетителите с нетърпение разчупват печеното във вид на полумесец, нетърпеливи да разберат какво ще им предложи съдбата по-нататък. Посланието, което е скрито вътре, понякога се оказва „пророческо“.
Такъв вид прогнози имат оптимистичен характер и се състоят от китайски поговорки, вдъхновяващ цитат или най-често са писани от творчески писатели на текстове за късметчета.
Работата на съчинителят на „предсказанията“ се състои в следното. В едно кратко послание, да даде надежда и да въодушеви този, който го чете. На пръв поглед , тази професия може да изглежда интересна и завладяваща, но скоро става скучна и еднообразна.
Творчеството е от ключево значение, както книга със вдъхновяващи цитати.