Един баща изпратил сина си да учи в друга голяма страна. Той се изучил и станал голям велможа. Забогатял и добил много приятели. В натоварения си живот той нацяло забравил баща си.
Минали години и сътрудниците му престанали да го слушат, а и богатството му започнало да се пръска неизвестно къде. Когато нещата започнали да вървят още по-лошо, синът изпратил хора за съвет при баща си.
Когато те отишли при старецът, той работел в градината си. Отсичал старите дървета и на тяхно място засаждал нови. Пратениците предали молбата на сина, но старецът мълчал. Молбата била повторена, но  старецът  отново си замълчал. Когато хората решили да си тръгват, възрастния човек казал:
– Достатъчно е да разкажете на сина ми с какво се занимавам в градината.
Те занесли на сина тези думи от баща му. Той разбрал тайният им смисъл и отделил от работата си подмазвачите, мързеливите и заможните. На тяхно място наел млади и активни хора. Работите му се подобрили и той отново забогатял. Прибрал баща баща при себе си и го почитал много.

Скоро четох нещо написано на една риза и се размислих.
Представете си, качвате се на автобуса и пред вас се появява човек, на чиято риза е написан текст, не става дума за реклама, а да кажем  за част от английско-български речник или нужен съвет в съответна област.
Много могат да прочетат текста и да си помислят за облеклия такава дреха, че е идиот, но има хора, които не биха подминали такава „случайност“, без да помислят, за по-цялостно приложение на такава новост.
Идеята за надписи върху дрехи, води началото си от края на 80-те и началото на 90-те години, когато е била на мода символиката.
Дали това може да намери приложение днес, могат да решат само по-инициативни хора.

Веднъж при Марк Твен дошъл юноша. Той се оплакал от баща си:

– Не го разбирам,  той е изостанал от живота, няма никаква представа за съвременните идеи.

Марк Твен му казал:

– Мой млади приятелю, напълно ви разбирам. Когато бях на седемнадесет години, моят баща също беше твърде изостанал. След десет години той се понаучи малко, нали възрастните хора се развиват бавно, така че аз бях в състояние да беседвам с него. А сега, когато съм на 37 години, винаги се обръщам за съвет към старият си баща. по сериозните житейски въпроси. Виж как хората само се променят.

Тогава юношата разбрал, че не баща му трябва да се промени, а той самият.

Казват, че след като Бог създал света, човекът показал изключително усърдие и веднага се втурнал извън допустимото.
Бог събрал архангелите на съвет: „Вероятно съм направил грешка, като съм създал човека? Хората ще прекрачват допустимото, а после ще се оплакват от живота. Къде да се скрия от тях“?
Архангелите дълго мислили и посъветвали Бог да се скрие на върха на Еверест. Но Бог казал: „Много скоро хората ще отидат и там“.
Друг архангел предложил да се скрие на дъното на океана. Един го посъветвал да се скрие на Луната. Имало много и различни предложения, но Бог ги отхвърлил.
Накрая в главата на един от архангелите дошла идея и казал: „Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да те безпокои. Трябва да намериш човек с отворено и чисто сърце“.
Това предложение се харесало на Бога и той направил така.

Навярно сте чували  съвета: „За да привлечете вниманието му, смейте се на шегите му“. Това достатъчно ли е за едно бъдещо брачно съжителство?
Изследователи са стигнали до следния извод: Жените обичат остроумните мъже, а мъжете предпочитат жени, които се смеят на шегите им. Може би ще се съгласите с мисълта, че хората с добро чувство за хумор са по-привлекателни.
Интересно е, че мнението на мъжете за жените не зависи от остроумието им. Такава е мъжката психология. Външността на жената в първия етап от запознанството натежава най-много. Жените напротив, разглеждат мъжа с добро чувство за хумор като потенциален партньор. За тях той е по-привлекателен, интересен и популярен.
Учените са разбрали, че мъжете и жените еднакво уважават чувството за хумор, но влагат различен смисъл в него. Жените ценят способността на мъжете да разсмиват, а мъжете – да разбират шегата.
По време на едно изследване на 130 студента представили двама човека от различен пол. Единият от тях бил смешник, а другия оценявал хумора. Студентите трябвало да отговорят на въпроса, с кого от посочените хора биха завързали бъдещи отношения. Жените предпочели шегаджията, а мъжете жената, която смята своя партньор за остроумен. Този малък нюанс може да ви помогне  при завоюването на човека на мечтите ви.
Хумора засяга потомството. Съгласно съществуващите психологически теории, жените предпочитат остроумните мъже, защото присъствието на чувството за хумор в човека свидетелствува за жив и здрав ум и съответно добри гени. Това е най-лесния начин да се уверите, че избраникът ви има добри умствени способности и богато въображение.
Колко е важно това за хора, които търсят сродни души не знам, но тези, които съветват младите обикновенно казват: „Ако не се интересувате от даден човек, не се смейте на шегите му, дори ако са прекалено смешни“.