Важно е да не възприемате детето като глупаво. То усеща отношението ви към него и се държи така, както вие му позволявате.
Докато навърши една годинка, то наистина не може да се нахрани само или да се облече, но в рамките на 1-2 години, детето започва да опитва да придвижи лъжицата до устата си, а вашата работа е да го насърчавате, като му давате възможност да направи първите си стъпки на самостоятелен индивид.
Разбира се по-бързо ще стане ако вие сами да го нахраните и облечете, но се запасете с търпение и дайте на детето толкова време, колкото да усвои новите умения и да ги превърне в навик.
Възможно е първоначално детето да се съпротивлява. навярно то очаква цял живот да го мият, перат, хранят, обличат и забавляват.
Но ако се развива, става самостоятелно. Едва тогава човек разбира какво означава да можеш нещо и да успяваш в нещата, които правиш. Първите стъпки към това започват от най-ранна възраст.
Разрешете на детето си да бъде самостоятелно. Това за много майки е доста тежко. Детето е емоционално и психически привързано към майката. Много майки изпитват удоволствие от тази привързаност, това ласкае тяхната суета: „Колко съм ценна за него!“
Майки, които не искат да загубят тази зависимост, която упражняват върху детето, му правят „мечешка услуга“. Разбира се, на майката ѝ харесва, че детето цени мнението ѝ и че то се ръководи от нейните съвети, но какво ще стане от това дете?
То е човек, а не марионетка в ръцете на родителите си. Не позволявайте собственото ви его, да съсипвае живота на друг човек, особено близък и много скъп.

Обикаляха пазара. На ъгъла видяха просяк. Седнал на чувал от зебло. Изглежда това беше единствената му вещ. Просякът беше сляп. Това забелязаха, когато той вдигна поглед привлечен от шума на стъпките им. Очите му бвха замрежени от млечно бяла мъгла.
Слепецът протягаше към всеки минувач ръка за милостиня. Този жест силно ги докосна.
Те бяха баща и дъщеря. Бедността не беше гостенин в техния дом.
Двамата се спогледаха и без нищо да си казват, отидоха и купиха храна.
Върнаха се при просяка. Момиченцето взе храната и се приготви да я даде на просяка. Но баща ѝ каза:
– Събуй си сандалите преди това.
Момичето не разбра, защо трябва да направи това, но послуша баща си.
След това отминаха и оставиха човекът да се нахрани.
– Татко, нали обувките се събуват само пред монах, в знак на почит, заради делото, на което се е отдал?
– Всички сме просяци, – каза мъжът. – няма значение как сме облечени в дрипи, расо или копринени дрехи. Всички искаме от живота едно и също. Този просяк може, би слепец по рождение, израстнал в нищета и изстрадал навярно много, съзира онази красота, заради, която не губи желанието си да живее. За това заслужава дълбоко уважение.
Също както протегнатите ръце на слепеца, човешкия дух чрез Господа може да се извиси над хаоса и разрушението и да разтвори криле за полет.

Изглежда много гениално, но всъщност е много просто.
Може би тези три стъпки ще ви помогнат да постигнете хармонични и щастливи отношения в семейството?!
1. Научете се да се обичате, да се приемате и цените. Вашият мъж винги транслира към вас отношение, което имате към себе си.
2. Научете се да приемате, уважавате и вярвате на мъжа си.
3. Заедно вървете към общи цели. Ако вие вървите в различни посоки, никой няма да достигне своята цел. Движейки се в една посока ще постигнете много повече и ще го направите много по-бързо.
Отговорете честно на въпросите:
Над какво трябва да работите като двойка?
Какво трябва да измените, за да станат нещата по-добре?

Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.