Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.

Вързали го. Оставили го на открито върху земята. Бил пуснат разярен слон. Целта била слона да го смаже и осакати. Животното можело да го убие с един или два удара на хобота си.
Но когато слона му нанесъл мощен удар с хобота си, той причинил силна болка само на себе си. Животното отскочило назад с мощен рев.
Когато ездачът, седящ на гърба на слона,  се опитал да го накара отново да отиде и нанесе втори удар, слонът изпитвал такъв страх, че не смеел да погледне вързания.
Какво е това? Това е помощта за безпомощните от Бога. Който е безпомощен в света, Бог му помага, ако той Го помоли за това.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Оказва се, че всички „панически“ думи са дошли от Гърция, по-точно от гръцката митология.
Именно в нея „обичайният“ Пан е покровител на природата, пастирите и стадата.
Според легендата той можел да предизвика такъв страх, че човек бил готов да бяга, без да избира пътя си, не забелязвайки, че може да падне в пропаст, в канавка или бурна река.
Съгласно митологията Пан можел да предизвика силен страх и във войската. Гърците вярвали, че поради това в битката при Маратон персийската армия е избягала от бойното поле.
От тук и идва изразът „панически страх“ и думата „паника“.

През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.