Съпругата на един чиновник минавала край позорните стълбове поставени пред Кремъл след последния бунт. Съжалила се на престъпниците и казала:
– Кой от хората знае, дали се виновни или невинни?
Тези думи веднага се предли на болярите. Съжалението на една жена към осъдените им изглеждало много опасно.
Веднага я извикали с мъжа ѝ на разпит. Когато разбрали, че това състрадание към нещастните хора е присъщо на жените и че в него няма зла умисъл, отменили смъртното наказание, но изпратили двойката на заточение.
Така се наказва простата и непреднамерена свобода на словото там, където държат всички в подчинение чрез страх.

Тъгуваме и ние не знае по кого точно, никога няма да ги видим. Само болка ни пронизва и спира дъха ни.
Непознати и неизвестни, но нещастни и самотни. Никога няма да бъде както преди, душата им е дълбоко наранена.
Не ви чуват, сърцата ви не разбраха, не ви защитиха и не ви запазиха. Като миг се стопи миналото, сега вместо домове има пепел.
Страх и омраза, огорчение, отчаяние, вик за помощ в света на неизвестното.
Човек човека измъчва, съсипва го до смърт, колко е нечестно всичко това…..
Украйна, Украйна, какво направиха с теб!

Вратите са затворени, учениците се криеха. Изведнъж шум, подобен на гръм, разтвори прозорците и всички паднаха на колене и огнени езици се разделиха над тях и се спряха върху всеки поотделно.
И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, станаха апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ е в Йерусалим, те започват безстрашно да възвестяват Словото Божие.
Забравен беше страхът и немощта. Сила бликана от думи им и хиляди хора повярваха на техните свидетелства.
С нас става същото. Ние сме същите слаби и грешни хора. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си. Той не ни отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква промяната в нас.
До Петдесятница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас сега можем да станем ученици Христови. Господ ни е изпратил Своя Дух и ако Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава сърцата ни не могат да не се променят.
Трябва да оставим духовния сън. Не бива повече да кретаме, както по-рано, не трябва повече да влачим върволицата на греховете си, купчината от страсти, каруцата на немощите си.
Всичко е толкова просто. Оставете Божия дух да работи във вас, да ви води и извая в „съвършен съд за почетна употреба“.

Травматични преживявания на родителите могат да се предават пряко на потомците чрез така нареченото епигенетично наследство.
Учени от университета в Атланта експериментирали върху мишки. Предизвикали при животните страх от миризмата на ацетофенон, като всеки път при появата на тази миризма ги удрял ток.
Децата и дори внуците на тези мишки също изпитвали страх, усещайки тази миризма. Въпреки, че някои от тях са заченати ин витро и никога не са познавали родители си.
Специфичният механизъм за предаване на отрицателни опит не е изяснен. Но едно е ясно, мъжките екземпляри участващи в експеримента са успели някак да променят участъци от ДНК в спермата.

На 15 април имаше лунно затъмнение, а сега ни предстои слънчево затъмнение.

То ще започне в 06.04 по Гринуич или 10.04 българско време и ще бъде пръстенообразно слънчево затъмнение. Неговата продължителност ще е 6 минути.

Затъмнението може да се наблюдава в южното полушарие в района на Антарктида и Австралия.

Независимо, че повечето от нас няма да го видят, затъмнението може  да окаже съществено влияние на ставащите събития в нашия живот. Но това не е причина да търсим астролози,  гадатели или да очакваме със страх събитието.

Доверете се на Бога, „защото Той мисли за добро“.