Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.

Учени от Политехническия институт в Мадрит са конструирали прототип на система, която преобразува енергията на теченията в електричество.

Разработката може да работи на 40 метра дълбочина. Тя ще има мощност 1МВт.

Системата може да се управлява дистанционно, което може да се окаже полезно в бъдеще за създаване на подводни електростанции.

Първото поколение от тези системи са стигали на дълбочина не повече от 30 метра, а генераторите са били неподвижно закрепени на дъното, а това е затруднявало обслужването им.

А сегашният прототип използва анкери и е потопен във водата. Той е направен от неръждаема стомана. Към основата са прикрепени три периферни части. Генераторът на устройството е разположен в корпуса, а роторът  изнесен навън.

При строителството на собствен дом си задаваме въпроси: В коя стая трябва да е по-добре осветено, какви прозорци трябва да има в кухнята, спалнята, гостната.

Австралиецът Люк Еверингем е решил този проблем, като е проектирал и конструирал за себе си дом, който може да се върти около оста си.

Основно той се състои от стъкло и стомана, а се върти благодарение на електрически мотор. В резултат на това можем да се наслаждаваме на изгрева или залеза, от която и да е стая. За целта е нужно само да завъртим дома в нужната посока.

Ако искате слънцето да огрява конкретна стая, можете да програмирате къщата така, че да следва движението на слънцето, така ще получите необходимият ефект.

Еверингем е построил този дом за себе си, но е заявил, че може да изработи подобни проекти по поръчка.

В китайския град Ганчжоу ще бъде инсталиран най- големият в света механичен часовник. С производството на частите му се е заела британската компания Smith of Derby.

10-тоновият часовник ще украси 113 метрова кула в парка Harmony. Циферблата на часовника има диаметър 13 метра, а минутната стрелка е дълга 7.8 метра.

Ако стрелките на часовника се направят от стомана, всяка от тях ще тежи 2 тона. Smith на Derby е решила да използва въглеродни влакна. В резултат теглото на стрелките се намалява до 70 кг.

Разходите на проекта възлизат на 1,5 милиона долара. Участва и китайската фирма Yantai, която е създало 4 гигантски циферблата.

– От едно се страхувам, – казал един селски ковач,  – да хвърля материал на боклука.
Когато се закалява стоманата, първо я слагат в огъня, след това попада под ударите на чука, а след това се пуска в кофа със студена вода. Много бързо се разпознава нейната пригодност и се знае дали ще се поддаде на закаляване или ще се разбие на парчета по време на обработката.
Ако след един или два опита, че види, че не става, тя се хвърля в боклука и се продава за стотинки на килограм.
Така Господ ни изпитва чрез огън, вода и удар.  Ако аз не се подавам на изпитания, не искам да издържа закаляването или се окажа материал негоден за употреба, страхувам се, че ще ме изхвърли в боклука. Издържайки най-горещия огън очакваме благословение. За това нека ме изпита, та да стана като „злато“.
Святостта се изгражда в страдание. За да се настрои едно пияно е необходимо неговите струни да издържат известно напрежение. Така Бог ни настройва в тоналността на небесната хармония, ако издържим връхлетелите ни изпитания.