Мнозина смятат, че почивката на палатка е свързана с неизбежни лишения, пълно отсъствие на комфорт и е по скоро е свързано с работа, отколкото с почивка. Въпреки това, съвременните архитекти ни уверяват от обратното.
Наскоро, в близост до Сеул, Корея, е бил откри лагер Glamping for Glampers, където комфортно настаняване е съчетано с ниско натоварване на околната среда. Архитектурно компонент на този лагер са били вдъхновени от самата природа, със своите чудновати форми и линии.
Лагер е проектирана от архитектурно дружество Archiworkshop. Създателите на този проект се опитват да направи традиционно спартанския отдиха на открито, възможно най-комфортен. Къмпингът стои на брега на реката, в сърцето на гората и перфектно се вписва в околната среда.
Всяка една от тези палатки е с необичайна форма, в действителност тя е отделна къща, която разполага с всичко необходимо за комфортен живот – спалня, баня с душ и дори малка кухня, въпреки че в лагер има и самостоятелна трапезария.
Интересен е материалът, от който са направени палаткитате. Това е специална мембрана, през което светлината се пропуска в затоплената къща. Въпреки това, ултравиолетова радиация и вода, тя не пропуска. Този материал e огнеустойчив, а в двуслойната модификация запазва топлина през по-студеното време, а през лятото е хладно в палатката.
Специалистите на фирмата са работили не само върху външния вид на палатки, но също така и върху дизайна на мебелите инсталиран вътре. Идвайки тук, туристите се чувстват уютно и топло. Те няма да бъдат притеснени от недостиг на място, дъжд или мъгла. В действителност, този малък комплекс от палатки е мобилен, защото лесно може да се събере и да се инсталира на друго място.

Офицер от танкови войски се прибира от нощно дежурство. Бързо си съблече дрехите и чува от спалнята жена му да вика:
– Грам хляб няма в къщи, иди да купиш!
Той се облича отново и отива в магазина. Продавачът, който го познава отдавна, го пита учуден:
– Петре, ти да не си си сменил службата?
– Не, от къде ти дойде това на ума?
– А защо си с униформа на пожарникар?

Очевидно е, че хищникът се е промъкнал в къщата на британеца през специалния отвор за котката, направени във вратата.
Леон Смит намерил неканената гостенка сутринта в кревата си. Първоначално той си е мислел, че приятелката му иска да го прегърне и когато решил да отговори на ласката й докоснал лисича козина.
Смит веднага се събудил и видял, че на кревата му лежи голяма лисица. Тя се държала съвсем спокойно и го гледала право в очите.
Лисицата останала в дома на лондончанина около десет минути, но колко време е била там преди пробуждането му е неизвестно. Смит я изгонил от спалнята, а след това и от дома си.
По-рано медиите съобщиха, че местен жител е нападнат от лисица в дома си, когато бил в тоалетната.

62-годишният американски инженер Брус Кембъл преди повече от десет години купил за 100 000 долара излезлия от експлоатация пътнически самолет Boeing 727-200. И за тези 10 години той го превърнал в дом на мечтите си, където и днес живее. Кембъл описва, сгушеният в горите на Орегон самолет-къща като „птица, предназначена за полет.“ Според него, къщата-самолет има всички съвременни удобства, а бившата пилотска кабина е станало любимото му помещение в дома, своеобразна стая за игра.
Разбира се, Брус е трябвало да освободи самолета от редовете със столове за сядане, за да трансформира вътрешното пространство в спалня, гостна и домашен офис.
Своите закуски, обеди и вечери той приготвя в бившата кухня на екипажа. Банята трябвало да я усъвършенства, като в нея прикрепил душ.
След като Кембъл отстранил електрическата система в новия си дом, основната му задача била да работи над водопроводната система. Той имал проблеми с трите бивши тоалетни на самолета, но скоро и те заработили.
Новият дом, според него, е станал функционален, доста просторен и удобен, въпреки че според нашия вкус, все още има твърде ниски тавани, ограничено пространство и твърде „техническа“ обстановка.
Брус признава, че гостната му е малка, но на него му стига. Освен това и той не се отличава с висок ръст.
При Брус идват много желаещи да разгледат необичайния му дом. Той устройва на гостите си екскурзии. За да влезеш в самолета-къща трябва да се изкачиш по стълба до опашката. Около дома се простира полянка, която грижливият собственик редовно коси.
Самият Брус отбелязва, че такъв необикновен дом му носи радост и го развлича. Когато е много топло, крилете на самолета се превръщат в две големи палуби, до които се достига, чрез бившите аварийни изходи.
Кембъл смята своето начинание за необикновен експеримент, но е горд от резултата и се надява и други да последват примера му. Разбира се, такъв дом няма да е подходящ за всеки, а само за някои и Брус Кембъл е един от тях.

Жената се върнала в къщи след едно уморително ходене в козметичния салон. Тя била много огорчена, че дори и най-добрите специалисти не могат да й върнат младостта.
Скарала се с мъжа си, че не е изхвърлил боклука. Развикала се на децата да съберат разхвърляните си играчки. И на края оскърбила старата си майка, която се опитвала да я успокои. Тази буря от скандали и недоволство продължила три-четири часа.
Накрая разбирайки, че не е права, жената се затворила в спалнята, застанала на колене и започнала да се моли:
– Господи, дай ми търпение! Дай ми сили спокойно да понасям всички незгоди на живота и да не се дразня от всяко нещо! Нека да намеря общ език с близките си хора! Господи, помогни ми  да сдържам гнева си! Господи, дай ми търпение…. – гласът й ечал из цялата къща.
Децата изплашено слушали нейните викове. Мъжът й, който цяла вечер не проронил нито дума, тъжно погледнал към вратата. А майка й, която приготвяла вечерята в кухнята, спокойно но доста високо казала, за да я чуе дъщеря й:
– Бог всеки ден дава на всички търпение. Само, че някой само искат и искат. Всевишния дава, но те не взимат.