Докато лятото се влачеше бавно, майката на Марин подбираше най-хубавата храна за Лили. Слагаше по-хубавите мръвки в чинията ѝ, даваше ѝ най-сочните плодове и Лили знаеше защо го прави.

В края на август тя не се сдържа и попита Лили:

– Имаш ли нещо да ми кажеш, дъще?

Лили се скова. Винаги трепваше, когато я наричаше „дъще“. Лили не искаше друга майка да я нарича така, освен тази, която я беше родила. За нея жена, неспособна да ѝ вдъхне любов е безочливо, да предявява претенции за собственст върху нея. Когато я хвалеше, Лили разбираше, че тя иска да изкопчи нещо от нея.

– Не, – каза кратко Лили.

– Не си сигурна?

– Сигурна съм, че не чакам дете, ако това имате в предвид, – каза рязко Лили.

Жената сякаш не забеляза грубостта на снаха си.

– Но какво става с теб? – настоя тя. – Вие сте постояно с Марин заедно. Да не си нещо болна?

– Не, – още по-студено каза Лили.

– Тогава какво става? – натърти  тя. – През последните два месеца очаквам с нетърпение да ми кажеш, че очакваш дете.

– Тогава съжалявам, – каза с болка, готова всеки момент да се разплаче Лили, – че трябва да ви разочаровам.

Изведнъж жената сграбчи снаха си за ръката и я изви зад гърба ѝ. Погледна я яростно в очите и ѝ изкрещя:

– Да не всемаш нещо? Да не пиеш някаква отвара, която пречи на детето да се появи?

– Разбира се, че не, – разгневено възкликна Лили. – Защо да го правя?

Жената продължи още по-гневно:

– Защо изобщо се върна, сега Марин можеше да има и други момичета. Защо се върна, като не можеш да му родиш дете?

Лили плачеше и безпомощно се опря на стената:

– Съвсем не исках да разстройвам семейството ви, но Марин дойде и ме помоли …и аз се съгласих.

Какво можеше да направи? Самата тя искаше много да има рожба, но това постояно слухтене и намесване в живота им, пречеше на всеки изблик на спонтанна интимност …… Лили се сви на топка и зарида…….

Вестниците и телевизията съобщили, че от изследователския полигон Хамагир в Алжир, който по това време е бил собственост на Франция ще стартира космическа ракета „Вероника-47“ с черно белия котарак Феликс. Скоро опашатия космонавт кръстили „астрокотка“. Той бил „първият в света котарак космонавт“.
Истината е, че полета съвсем не бил космически. Ракетата е била предназначена за т. нар. вертикален старт – капсулата излита в космоса на височина от около 200 километра, но не лети около земята, а пада обратно и се приземява с парашут близо до площадката за излитане.
По-късно станало ясно една невероятна подробност за този полет. Оказало се, че този Феликс никъде не е летял. Този четирикрак герой, който взели като малко котенце на една от улиците на Париж и дълго готвили за полет, в навечерието на старта се изхитрил и избягал от космодрума.
Учените се оказали пред избор или да отменят спъпоструващия експеримент, или да го заменят с друга котка. Те избрали второто. В касулата се оказала съвсем обикновенна котка, която отдавана живеела край космодрума. Тя се казвала Филисет. Възможно е тя да е кръстена по-късно така заради избягалия котарак.
Полетът е продължил само 4 часа и завършил успешно. Какво е станало с котката след кацането нищо не се знае, защото след приземяването, тя веднага избягала.

Този музей е един от най популярните. Той е частна собственост. Не е изненадващо, че целия музей е посветен изцяло на двамата герои – детективът Холмс и неговият партньор Уотсън.
Музеят е открит още преди 22 години, когато много туристи са се интересували от мястото на пребиваване на прочутия детектив. Имено това място, което е описано от писателя Конан Дойл.
Къща на любимия герой се намира на улица Бейкър Стрийт в центъра на Лондон, историческа родина на детектива и неговия спътник.
Твърде много хора по света все още мислят, че детектив Холмс е реална личност. Даже са му изпращали писма. Във връзка с това било решено да се регистрира къща с такъв адрес, кокто е описано в книгата.
В резултат на това къщата на детектива е станала съвсем реална. Сега на този адрес идват не само многобройните писма, но и много „фенове“ на легендарния Холмс.
Музеят на Шерлок Холмс в Лондон предоставя възможност на всеки турист пристигнал там, да се потопи в миналото.
Героят на разказите на Конан Дойл е живял в този дом от 1881 г. до 1904 г. По късно жилището на детектива се е  давало под наем.
Известният кабинет на Холмс, който се намира на втория етаж на сградата е запазен във вида, в който е бил в онази епоха.
Всеки може да види музея на Шерлок Холмс в Лондон и да се потопи в атмосферата на загадките, дебнещи в тази стая, криещи сякаш някакви тайни..

През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците.  Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.

Непрекъснато мислех за това. Много по-късно, разбрах значението, което придават хората на тия странни думи.
Хората се ръководят в живота не от дела, а от думи. Те обичат не толкова възможността да направят или да не направят нещо, колкото възможността да говорят за различни неща.
И то с такива думи, които между тях се смятат особено важни, като думите: мой, моя, мое. И онзи, който казва за най-много неща мое, се смята за най-щастлив. Защо това е тъй, не зная.
Преди  се мъчих да си обясня това с някаква очевидна изгода; но това се оказа несправедливо.
По-късно, като разширих кръга на наблюденията си, аз се убедих, че понятието мое няма никакво друго основание освен животински инстинкт на хората, наричан от тях право на собственост.
Човекът казва: „моята къща“ и никога не живее в нея, а само се грижи за построяването и поддържането на къщата. Търговецът казва: „моят магазин“. но не носи дреха от най-хубавия плат, който има в магазина си. Има хора, които наричат земята своя, а никога не са виждали тази земя и никога не са минали по нея. Има хора, които наричат други хора свои, а никога не са виждали тия хора; и цялото им отношение към тия хора се състои в туй, че понякога им се пречкат. Има хора, които наричат жените свои жени или съпруги, а тия жени живеят с други мъже.
И хората се стремят в живота не да правят онова, което смятат за добро, а към туй, да наричат колкото може повече неща свои.