Нераводушен жител на остров Гърнзи, взел, както си мислел, мъртва котка и я занесъл в приют. Там разбрали на кого принадлежи животното.

Оказало се, че това не е котка, а играчка под формата на куче.

При детайлно разглеждане било установено, че умрялото животно е „много мръсна, мокра и покрита с насекоми“ кукла ръкавица.

Един от сътрудниците на приюта се опитал да намери собственика на черно бялата играчка.

Дружеството за борба срещу жестокото общение с животните Гернси шеговито написало, че „котката“ успели да оправят, като не се смята травмата на носа, куклата нямала нос.

Организацията разказала и други подобни случаи, с които се сблъскали служителите им: одеяло било възприето за болен тюлен, ранена врана се оказала черна чанта, някой видял в парка ранена птица, а една шишарка веднъж възприели като таралеж.

Анелия работеше в болницата. Един от главните лекари е служител в храма към болницата. Може би за това в много кабинети висяха икони. Разбира се такава имаше и в стаята на Анелия, но тя реши нищо да не променя.

Един ден Анелия влезе в кабинета си и иконата ѝ падна. Тя беше окачена навътре в шкафа. Никакъв вятър не я бе духнал, никой не я бе докоснал, просто тя сама излетя и падна на пода.

Анелия не бе суеверна. Всякакви черни котки, „не преминавай пътя на покойник“ и всякаква друга ерес на нея не ѝ действаше.

Но имаше нещо, заради което тя приемаше нещата особено остро и болезнено. Скоро пристигаше в града много близък за нея човек.

И Анелия реши да се допита до свещеника на храма към болницата. Тя много се вълнуваше, когато му обясняваше:

– Изненадващо иконата в кабинета ми падна ….не знам какво да мисля…. означава ли това нещо?

А той напълно сериозно ѝ отговори:

– Това означава, че пироните зле са забити.

И си тръгна.

На Анелия и олекна.

Нищо лошо не ѝ се случи този ден и на следващия също ….

Съдът поискал от една фирма да заплати обезщетение и да заплати всички разходи на служител, който си осакатил челюстта, прозявайки се ….. по време на работа.

Според съдията:

– Прозявката е причинена от изключително скучната атмосфера на работното място на жертвата. Следователно е налице типичен случай на трудова злополука.

На една конференция служител, призоваващ към по-щедро дарение казал:

– Бог иска да направи голям пробив във всички области на живота ни: в работата, в семейството, в отношенията с нашите приятели.

Желаейки да свърже този призив с даренията, добавил:

– Той иска да даде пробив … в нашите джобове!

Преди известно време в един град имало голям пожар. Един възрастен служител от църквата отишъл  в дома за молитва, за да се помоли. Застанал на колене и започнал да се моли за спасението на града.

Огънят бил съвсем близко. Приятелите на служителят го молели да излезе от помещението, но той продължил да се моли.

И изведнъж станало нещо неочаквано. Пламъкът идващ вече към стената, внезапно спрял и не се докоснал до дома за молитва. Много хора, които живеели в този град, прославили Господа за това чудно избавление.

Молитва е най-ефективното средство, чрез което получаваме от Бога всичко необходимо за живота и благочестието. Навсякъде има нужда от молитва.

Молитвата е свалила железните вериги от краката и ръцете на апостол Петър, разтворила е вратите на затвора и безопасно го е превела през всичките стражи.

Чрез молитва апостол Павел е разхлабил кладите на краката си и се е отворила вътрешната тъмница.

Молитвата на Исус Навин е задържала движението на слънцето, докато израилевите синове не победиха врага с помощта на Бога.

Молитвата дори спря Всемогъщият да отмъсти на грешниците.

Молитвата на Езекия, цар на Израел, завърна назад слънцето с десет градуса.

Молитвата на Илия заключи небето и по- късно го отвори, когато той с молитва свали огън от небето върху жертвата.

Молитвата на тримата младежи сред огъня ги запази от изгаряне.

А с какво израилтяните победиха своите многочислени врагове: ханаанците, хетейците, евусейците, аморейците, гергесейците, мадиамците, асирийците? Това не е оръжие, което при излизането си от Египет даже не са имали, а молитвата.

Молитвата не е като другите оръжия. Тя разруши стените на Ерихон по времето на Исус Навин.

Тя е щит и оръжие в битката с враговете.

Невидимите врагове, които нападат душите ни, са много по-силни от нас, но те се побеждават чрез молитва.