За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.

Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.

На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.

Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.

Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.

Работата не е в това, че имате Бог, а в това, че сте в Него. Бог работи с вас, както смята за нужно: извива, пречупва и ви извайва.

Ние не знаем защо постъпва така, но той го прави с една единствена цел, за да каже: „Той е мой“.

Ние трябва да бъдем в Божията ръка, така че чрез нас да изведе на тази Скала и други, както го е направил с нас.

Не е нужно да се назначаваш за Божий работник, но когато Бог те призове и ти се отклониш, ще ти бъде болно. Той ще те води до нещо ново, което не си правел до сега.

Ще направи с теб това, което не е правил с никой друг. И нека го прави.

Ние трябва да определим сами, от какво ще се ръководим, от нашите чувства или това, което Бог е постановил.

Нашите чувства могат да бъдат непостоянни и нестабилни, като вълните на морето или движещите се пясъци.

Божиите факти са ненакърними и устойчиви като скалата на времето, т.е. Самият Христос, Който вчера, днес и завинаги остава един и същ.

Един любител на шегите една нощ изпратил на приятеля си спешна телеграма, в която било написано:

„Чувствам се страхотно!“

Един ден този шегобиец получил колет с тегло около 40 килограма. Той едва се изкачил на етажа си с товара.

Отворил го.

Вътре намерил огромен къс от скала и следната бележка:

„Този камък ми падна от душата, когато получих твоята телеграма“.

Как да го направим? От една страна, ние трябва да вярваме, че Бог наистина работи в живота ни, дори когато ние не го чувстваме.

Духовният растеж понякога е доста досаден работа, само една малка стъпка в даден момент. Така че ние трябва да очакваме постепенно подобрение, защото всичко на земята има свой ​​път и свой собствен сезон.

В действителност съществуват различни сезони в духовния ни живот. Понякога ще има кратък, интензивен прилив на растеж, който можем да приемем като пролет, последван от период на стабилизиране и тестване приличащ на есен и зима.

Какво да кажем,  когато искаме чудо, а поради болките, навици и задръжки, не го получаваме? Добре е да се молим за чудо, но не и да се разочароваме, ако отговорът идва чрез постепенна промяна.

С течение на времето бавно, но постоянно, поток от вода ще ерозира и най-твърдата скалата и ще преобрази гигантските камъни в малки камъчета. С течение на времето, малките кълнове се превръщат в гигантска секвоя.

Важното е, да продължаваме да правим такъв избор, които да ни води до изцеление и духовно израстване!