Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

В живота си попадаме в какви ли не стълкновения, сблъсъци и затруднения. Когато стане въпрос за такива, обикновено на ум ни идват бури от личен характер, като финансови затруднения, проблеми в семейството, болести, предателство на приятели, …..
Но нас ни връхлитат и застрашават вълни, които могат да потопят лодката ни, но от друг характер, като морална деградация, социална несправедливост, тероризъм, война, ….
Помните ли как Исус и неговите ученици попаднаха в страшна буря насред Галилейското езеро?
Учениците изпаднаха в паника, а Исус просто заспа. Той остана спокоен, защото е знаел, че всичко е в Божиите ръце. Освен това Той имаше власт над бурята и беше достатъчно само да каже: „Престани, утихни!“
Неговото слово винаги може да укроти всякакво вълнение в нашия живот. Ако ви плаши някаква буря, стойте близо до Исус. Неговото слово има власт и може да укроти всяка вълна, която се надига против вас.

Най-малко шест слона са попаднали под колелата на влак в източна Индия.
Експресния влак е ударил стадо слонове пресичащи железопътната линия. Сред мъртвите животни има и две малки слончета. При сблъсъка е загинал пътуващ във влака железопътен служител.
Предполага се, че машинистът не е могъл да спре навреме, поради лошата видимост. В района имало мъгла. Движението на влаковете било възстановено след 8 часа.
В Индия живеят около 25 хиляди диви слона, които в много райони на страната се смятат за свещени.

Както се знае, причината за една от най-трагичните и смъртоносни корабокрушения в историята на съвременното корабоплаване се смята фаталния сблъсък с огромен айсберг, който по неизвестни причини се е оказал в средата на Атлантически океан.
Според писателката Патън причината за трагедията и смъртта на повече от петнадесет хиляди души, е човешкият фактор. Истинската причина за трагедията е научила от дядо си, който е бил член на екипажа на „Титаник“ и по чудо оцелява в онази ужасна нощ.
Дядо й твърдял, че най-голямата грешка е фактът, че след сблъсъка не е заповядано да се спре кораба. Ако „Титаник“ е бил спрян, то пробития отсек от леда нямало да се запълни толкова бързо с вода и той можел да издържи до пристигането на спасителния кораб „Карпати“.
Писателката е обяснила, че дядо й е молил членовете на семейството да не разкриват тази тайна, но тя е решила, че трябва да направи това, защото е една от последните, които знаят истинската причина за трагедията.