Американците много високо ценят времето си.

– Ние сме роби на времето, – казват те.

Разглеждат го като нещо реално и материално. Те го отчитат като бюджет, икономисват го и го харчат, крадат и убиват го, съкращават и се отчитат за него, даже му определят цена.

Времето за тях е скъпо струващ товар.

Тъй като американците високо ценят времето, те много негодуват срещу тези, които го губят или без всякаква причина им го отнемат от тях лично.

Повечето американци си правят списък, в който уточняват кога и какво ще правят, по часове и минути. Във връзка с това, те се стараят максимално да го икономисат. Предпочитат да ползват факсове, телефони, електронна поща, а не лични срещи и контакти, които отнемат много по-малко време.

В другите страни такова водене на бизнес не се смята за приемливо.

В САЩ окончателното договаряне, по правило, се подписва лично.

Американецът се стреми да реши всеки възникнал проблем, колкото се може по -бързо, по-просто, да не кажем дори примитивно и не с бавни, но достъпни за тях начини.

Мавритания е последната държава в света, където властите не преследват робовладелците.

Въпреки официалното премахване на робството, първо през юли 1980 г. и след това през 2007 г., де факто от порядъка на 1/5 от населението, около 600 000 души през 2011 г., са роби.

Повечето роби са черни и принадлежат на берберската класа.

Всеки момент, който си струва, ми напомня за Изкуплението, което ни даде Христос. Правя ли нещо, така че Исус да яви реалността на Своето Изкупление в живота на другите хора? Правя това, когато Духът Божий ми напомня за моя дълг.

Не е нужно да се откроявам сред другите, да бъда по-високо от тях, аз съм призована да бъда роб на Господа, „ние не сме свои си…“

Павел изцяло се предаде на Исус Христос, за това и каза, че е задължен на всеки човек, живеещ на земята, да му предаде Евангелието и че е свободен единствено, за да стане истински слуга на Исус.

Такъв става животът на човек, когато разбере, в какво се заключава духовната чест.

Престанете да се молите за себе си и живейте заради другите, като слуги на Христос. Така ставаме със всички повярвали едно тяло, с една цел, увеличаване броя на спасените…

Живял някога мъдрец. Той учел учениците си:

– Хората се оскърбяват от три неща. Те могат да кажат, че си глупава, могат да те нарекат роб или бездарник, без никакъв талант.

– Ако това се случи с нас, какво да правим? – попитал най-нетърпеливият от учениците.

– Тогава си спомнете простата истина, – казал мъдрецът. – Само глупак, може да нарече друг глупак. Само роб, търси роб в другия. Само посредствеността оправдава чуждото безумие, защото не го разбира.

Мнозина  смятащи се за интелектуално извисени над другите, разглеждайки събитията случили се на Възкресение Христово, възмутено възкликват:

– Това не може да бъде. То противоречи на естествения ход на нещата.

На такива им е скъп света, където всичко е естествено и обяснимо. За тях вярата в смъртта и възкресението на Христос включва  риск да се пренебрегне „естествения ход на нещата“ в този свят.

Такива не могат да придобият вяра и да се доверят на Бога, защото попадат в непредсказуема област, където няма гаранция и увереност в това, което са свикнали да очаква в ежедневието си.

Вярата в Разпнатия Христос е призив към собственото ни разпятие. Когато човек търси Небесното царство, се увеличава риска да „загуби“ това, което има тук на земята, макар и малка гарантирана радост.

Малко са хората, които са готови да живеят въпреки стихиите в този свят.

От тук и желанието на човек да се приближи до Бога, се свежда до практически земното, което е полезно за обикновеното ежедневие. Ето защо формалната религия на нашите съвременници повече прилича на бягство от Бога.

Христос е принесъл Себе Си в жертва, но за много от хората в света този дар се оказва ненужен. Колко жалко. На тях не им трябва Христос, а дядо Мраз, изпълняващ желанията на тези, които през годината са се държали добре.

За съжаление хората са привлечени от второстепенните неща и християнството не е част от техния живот.

Нищо в света не е смущавало тъй силно човешкия ум и не е разкривало тъй ясно неговото безсилие, както това е направил Кръстът. Още преди векове, когато Той за първи път се е издигнал на Голгота, е станал за света най-голямата съблазън и най-голямото безумие.

Бог не премахне страданието и човешката болка, Той ги направи Свой Собствени, приемайки смърт и поругаване.

Грехопадението, Божието дълготърпение, въплъщението в образ на роб, срамната смърт на Кръста, Възкресението всичко това е за тези, които са позволили на Христос да влезе в живота им.