Усмивката на Дора помръкна. Миналото я слетя болезнено. Не искаше да говори за това, но Рени беше много настойчива.
– Гошо остана, след като Даря си тръгна, – започна разказа си Дора. – Винаги съм го смятала за най-прекрасния човек на света. Тогава той бе в разцвета на силите си. Трудно му беше да възприеме, че жена му има просперираща кариера. Жените едва започваха да се реализират извън дома. Беше уязвим. Може би съм се възползвала от това.
Рени през всичките тези годинисе бе опитвала да открие причината за раздора между майка си и Дора. Изобщо не ѝ бе минавала през ум, за такова нещо, за това сега ѝ беше трудно да го възприеме.
– Случи ли се нещо тогава между вас? – шепнешком попира Рени.
Дора въздъхна и само кимна с глава.
Рени бе смаяна. Дора и баща ѝ. Чувстваше се като ударена от ток.
– И мама е разбрала?
Зоя извърна очи и прехапа устни. Когато заговори, гласът й бе пресипнал.
– Не от мен. Знаех, че това ще бъде доста жестоко от моя страна.
– Татко ли ѝ го каза?
Дора я погледна натъжено.
– Явно не е могъл да живее с мисълта за вината си. Той е много добър човек.
– Ти не го мразиш? – Рени бе изненадана.
– Защото предпочете Даря пред мен ли? Как бих могла да го мразя? Тя е забележителна жена. Виж само колко неща ги свързваха тогава. Три деца, къща и социален живот, който бе благодарение на Даря, но това беше и част от самия него. Какво бих могла да му предложа аз?
– О, Дора. Ти си толкова красива жена.
– Не, Рени. Не биваше да позволявам това да се случи.
– Недей да го оневиняваш напълно, – възрази Рени.
В момента тя самата имаше известно основание да се сърди на баща си и не беше склонна да му съчувства.
– Разбери, за това са нужни двама – тъжно се усмихна Дора. – Ако тогава бях казала не, нямаше да се случи нищо и отношенията ми с Даря нямаше да се влошат. Та ние сме сестри и сме израстнали заедно. Толкова много сме си помагали. Бяхме неразделни като деца.
Рени избухна:
– А, не е ли прекалено глупаво от нейна страна да се сърди толкова години? Тя е получила мъжа си. Спечелила е. Нима не го е разбрала?
– Сигурно го е разбрала, – каза Дора. – Вероятно затова ти и братята ти можехте да идвате тук през лятото.
– Бяхме достатъчно големи, за да пътуваме сами, – каза Рени като си спомни за времето, когато идваше при леля си. – Предполагах, че мама и татко искат да останат насаме за известно време.
– Вероятно е било така.
– Но не е било само това нали? – Рени се разтрепера.
– Нима можеш да виниш майка си за това? – Попита Дора. – Помисли си само. Тя се държи като всяка друга жена, чийто съпруг ѝ е изневерил. Връзката може да е приключила и нещата да са позабравени. Съпругът може години наред да е бил мил и внимателен, но ако само веднъж закъснее от работа, жена му си мисли, че е бил с друга. Доверието може да бъде възобновено, но това е много трудно нещо. То е като сърцето. Когато получи удар, завинаги остава уязвимо.
