Сомалийски емигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек, който вижда и му казал:
– Благодаря ви, господине. В Германия ми позволиха да живея. Тази страна ми даде подслон, пари за храна, безплатно медицинско обслужване, безплатно образование и никакви данъци.
Минувачът казал:
– Вие грешите, аз съм афганистанец.
По-нататък мъжът срещнал друг човек и му казал:
– Благодаря ви, че Германия е такава красива страна!… и т.н.
Човекът казал:
– Аз не съм германец, аз съм от Ирак.
Новодошлият продължил нататък. На следващия срещнат разтърсил ръката и казал:
– Благодаря ви за прекрасната Германия!
Човекът вдигнал ръце и казал:
– Аз съм от Пакистан, а не от Германия.
Накрая емигрантът видял една мила дама и я попитал:
– Вие германка ли сте?
Тя отговорила:
– Не, аз съм от Индия.
Озадачен сомалиецът я попитал:
– А къде са германците тогава?
Индийката погледнала часовника си и казала:
– Навярно на работа….?!

Едно момче попитало баща си:
– Какво е „алтернатива“?
Бащата помислил известно време и започнал да обяснява на сина си:
– Представи си, че си пораснал и искаш да се заемеш сериозна с някаква работа. Купуваш кокошки. Те ти носят яйца. В определен срок ти се излюпват пиленца и ти придобиваш много кокошки. Ставаш богат собственик на птицеферма. Имаш автомобили, коне…..
– Татко, но аз искам да зная какво е „алтернатива“.
– Нали това се опитвам да ти обясня, сине, – продължил бащата. – Ти си богат, но изведнъж наводнение залива фермата ти. Ти губиш всичко, твоите пилета ще потънат, защото са глупави птици и не могат да плуват.
– И какво е алтернатива, татко?
– Алтернативата, сине мой в случая са патките.

В едно село живял един старец. Той носел обикновени дрехи и никога не стоял без работа. Зеленчуковата градина ще прекопае, ще почисти обора, ще помете двора, дърва ще събере……
Той имал трима сина. Живели бедно, но в мир и съгласие. Синовете помагали на баща си във всичко, но някъде дълбоко в тях се таяла болката, че те са млади, работят най-тежката работа, а живеят бедно. Но те не могли да противоречат на баща си. Той ги учел на скромност, да са доволни и в малкото и да виждат радост и в обикновените неща.
Дошло време и старецът се приготвил да напусне този свят. Събрал синовете си и им дал по една торба жълтици, които дълго време събирал за тях и отново им напомнил,, че не трябва да ламтят за много, а да са доволни и от малкото, което имат.
Синовете виждайки, че баща им умира, вместо тъга в тях изплувала черна злоба, която бавно и постепенно зреела през всичките години до сега.
Синовете погребали баща си и се отправили на път за „приключения“.
Единият от тях бил нападнат в гората от разбойници, които му взели всичко. Когато изтичала кръвта от нанесените му рани, той си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Вторият отишъл в кръчмата и започнал да пие до самозабрава. Умирайки, той също си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
По-малкият син се пристрастил към игрите и загубил всичко, което имал. Замръзнал и гладен той си спомнил също думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Ако бяха послушали баща си, щяха да преумножат това, което имаха.

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.