Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

Архитектурата на бъдещето предлага съвсем различни обекти в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме. Мостът се състои от два паралелни и независими пътя, които се пресичат в центъра му. Единият от пътищата е предназначен за пешеходци, а другия за велосипедисти.
Пресичането на платната в центъра на моста обезпечава безопасността по време на движението.  Има се пред вид, че колкото повече се наближава точката на пресичане, толкова по-бавно става движението.
Уникалната конструкция на моста е не само необичайна и интересна, но е надеждна от гледна точка за стабилност и сигурност. Захранването на моста се осъществява чрез слънчева и ветрена енергия. Така мостът се явява екологически чист, което го прави много популярен.
За сега не се знае дали проектът ще се реализира в действителност.

В някои ситуации е необходимо да се използва карта. За да се движите, трябва да проверявате посоката на пътя. Но знаете ли, вече не е нужно да носите със себе си хартиени карти, те са неудобни, нито пък малките дисплеи с електронно оборудване.
Достатъчно е да имате в себе си това малко устройство, което е способно да проектира карта на каква да е повърхност, даже върху стена или човешка длан.
Особеността на това нововъведение е наличието на GPS, в резултат на което потребителят може лесно да се определи местонахождението си. Проектираната карта е достатъчно ярка и се вижда даже и на дневна светлина.
Специален бутон на корпуса позволява да се намали или увеличи образа на картата. Освен това, необходимите карти могат да бъдат заредени в устройството чрез Bluetooth. Самото устройство не заема много място. Размерите му са колкото на малко по-голямо червило.

Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?

Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.