Това се случило в покрайнините на Буенос Айрес през 2008 г. Четиринадесет годишна родилка скривайки от близките си, родила и оставила бебето близо до пътя. Новороденото момиченце щяло да загине поради охлаждане, но било спасено от дворно куче, което скоро добило седем малки кученца.

Осем годишната кучка привлечена от писъците на новороденото и водена от майчинския си инстинкт, намерила детето и го занесла в колибката си. Животното внимателно хванало новороденото и го принесло на 50 метра до къщичката си. Сложила го между кученцата си и легнала до тях. Детето скоро дошло в съзнание и започнало да плаче силно. Развълнувана кучката започнала да обикаля около къщичката си. Залаяла силно, за да събуди стопанина си. Той излязъл да види какво става, а тя го задърпала към колибката си. Там намерил новороденото с висяща пъпна връв.

Детето веднага било отведено в болницата. То тежало 4 килограма. По него имало отоци, рани и други повредени участъци по кожата, които говорели, че детето е влачено по земята. Не се знае къде кучето е намерило бебето, но следи от ухапване по тялото не са намерени. Единствено на врата имало по тъмно петно, вероятно кучето е държало там детето, за да го пренесе, както е постъпвало при преместването на своите кученца.

Майката на новороденото скоро била заведена в болницата поради силно кръвотечение. Там тя е признала престъплението си. Момичето било съдено, а кучето станало национален герой на Аржентина.

По пътя вървяла голяма тълпа хора. Всеки носел своя кръст на гърба си. Сред тях бил един хитър човек, на който му се струвало, че неговия кръст е доста тежък. Изостанал малко назад. Скрил се зад дърветата и отпилил малка част от кръста си.

Доволен от находчивостта си, той бързо догонил другите и продължил пътя си по-нататък.

Изведнъж пред хората се изпречила дълбока пропаст. Те сложили кръстовете си и преминали, а хитрецът останал от тази страна. Неговият кръст се оказал малко по-къс, толкова колкото бил изпилил.

Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.

– Защо…..защо…..защо? – изненадана попитал ученикът, когато разбрал, че учителят искал да го отпрати, въпреки че първоначално го взел за ученик.

– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.

Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?

Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.