Този следобед слънцето надви облаците и се усмихна на    хората.  Това донесе надежда, радост и добри очаквания. Хората копнееха за нещо по-добро, решения, които да оправят живота   им.

Симов седеше в сладкарницата и размишляваше върху нещата, които се бяха струпали върху главата му. Така го завари Теодосий.

Симов го видя, махна му с ръка и го покани на стола срещу себе си. Двамата се познаваха много добре, бяха преминали през доста перипети в живота си.

– Не мога да виня Меги и Деси за моите провали, нали аз бях ги избрал за съпруги, – продължи Симов на глас с размишленията си.

– Проблема беше основно в теб, – включи се веднага Теодосий. – Той се корени дълбоко в самата ти същност.

– Знаеш ли? – каза тихо Симов. – Анализирах всичките си връзки, започвайки с децата, преминавайки през приятели и завършвайки с подчинените.

– Е и какво – засмя се Теодосий, – да не си получил специално просветление?

– Установих, че цял живот съм се обграждал със слаби хора, – продължи размишленията си Симов, – с надеждата, че в замяна на грижите, които полагам за тях, ще получа малко обич или поне малко благодарност.

– И резултата е бил катастрофален, – уточни Теодосий. – Нима не си забелязал, че колкто повече даваш, толкова повече злоба получаваше?

– Оценяваха ме само силните, – каза с тъга Симов.

– Никой не изпитва благодарност, за това, че го превръщаш в инвалид или човек, който е неспособен да направи нещо, – каза Теодосий. – Не можеш вечно да се грижиш за другите. Идва момент, когато човек се уморява и ги оставя.

– А те се почувстваха предадени и ме намразиха, – допълни Симов.

– Така е станало и с двете ти съпруги, някои приятели, клиенти, с почти всичките ти служители ……. – каза Теодосий като гледаше Симов право в очите.

Най трудно е да започне човек да се променя. Когато започне този процес, се разклащат основите на сградата, която представлява живота на даден индивид. Равновесието се нарушава и всичко се срутва.

И все пак Симов трябваше да започне от някъде. Нужно му бе преустройство и промяна. Хубавото е, че го осъзнаваше. Беше разбрал, че трябва да започне от себе си, а след това щеше да подреди и останалите разбити парчета в живота си, до колкото това беше възможно.

Учените твърдят, че има глобална промяна във фенологичния цикъл на Земята. В днешно време пъпките цъфтят и листата опадат съвсем в други срокове, различни от тези в миналото.
Фенология е наука, която изучава сезонният характер на явлението. За да научат как се изменят фенологичните модели през последните 30 години, изследователите са анализирали спътникови снимки от повърхността на Земята, направени за периода 1981- 2012 година.
Учените са проанализирали даните по 21 показатела. Например, за времето на разлистването, падането и плътността на растителната покривка.
Установено е, че изменението на сезоните на 95% от сушата, при това на 54% от нея, тази промяна е много силна, два пъти е надвишено стандартното отклонение, а това се наблюдава от година на година.
В Северното полукълбо периодът на вегетация средно е станал по-дълък, освен това близо до екватора това е станало за сметка на късната есен. В Южното полукълбо картината не е еднозначна, в едни райони времето за вегетация се е удължило, а в други е станало по-кратко.
Промените във фенологията могат да бъде пагубни за някои видове мигриращи птици. Заради смесването на сезоните през гнездовия сезон, те са изправени пред недостиг на храна. Освен това, при смяна на фенологичния цикъл, който става в резултат на климатичните промени, той може сам да повлияе на климата, например, на циркулицията на въглеродния диоксид.

Изследователи от Университета в Гьотеборг, Швеция, детайлно са изучавали останки от древни растения. Забелязали, че растенията оцеляват по-добре от животни при бедствия.
Резултатите са показали, че глобалните катаклизми са помогнали за изчезването на различни растителни групи, но за сравнително кратък период от време, те възтановили присъствието си на Земята.
Специалистите са достигнали до извода, че растенията отлично се запазват.
Професор Даниел Силвестро смята, че изчезването на „зелените“ се разглежда като един вид възможност за промяна, което води до възобновяване на биоразнообразието.

Интензивността на преследването на протестантите в Китай през миналата година е сравнима с времето на гонения по време на „културната революция“.
От януари до ноември, близо 400 църкви са разрушени или са лишени от кръстове. На дискриминацията били подложени християнските общности в по-големите градове на провинция Джъдзян и някои други провинции.
Забележима е промяната в отношението на китайското правителство към протестантските общности през 2014 г. В миналото са били преследвани основно официално нерегистрирани „домашни“ църкви и католически общности.
През 2014 г. правителството е обявило лидерите на „домашните“ църкви за ръководители на култове и преследването се е засилило. Мащабът и интензивността на преследване са достигнали историческия максимум от „културната революция“.
Увеличил се е броя на наказателните дела срещу протестантски лидери в много провинции, включително Вътрешна Монголия, Шандонг, Хънан, Хунан, Шанси и Синцзян.
Една от важните причини, поради която стават преследванията през 2014 г. е станало популяризирането на „християнската теология с китайски характеристики“. В нея са изтрити различията между християнската теология и комунистическите идеи за „хармонично общество“.

Мартин лежеше в леглото и се връщаше назад към събитията, които му се бяха случили през деня. От телефона му се разнесе музиката на Моцарт и прекъсна мислите му. Звънеше жена му, а той беше сам в хотелската стая на десетки километри далеч от дома.

Странно, толкова късно не му бе звъняла до сега. „Дали не се е случило нещо лошо у дома?“ – помисли си той.

– Скъпи, извинявай, че те притеснявам толкова късно, – гласът на Мая звучепе притеснено. – Звъня ти заради Борис.

– Какво се е случило с него? – попита Мартин.

– Дойде си от училище и ми каза, че е гълтал някакви гадости.

– Алкохол ли? – Мартин изтръпна.

– По- лошо! Големите момчета му дали някакво хапче, което веднага се е разтворило на езика му.

– Екстази?

– По всяка вероятност ….

– Дай ми го, искам да говоря с него.

„Започва се. И това стигна до нас. – Мартин удряше с юмруци по леглото – Та той е едва 13-годишен“.

Мислите на Мартин препускаха бясно в главата му.

Борис се обади с несигурен глас:

– Да.

– Имаш ли нещо да ми кажеш, сине?

–  Знам, че съм глупак, – изстена момчето.

– Скъпо ли плати за своето щастие?

– Не дадоха ми го безплатно.

– Нима не ги усети? Защо мислиш, че са били толкова добрички?

– Вероятно, за да ме зарибят, а след това сигурно ще искат и пари.

– И как ти  се стува перспективата?

– Реших просто да опитам, исках да зная какво представлява.

– Хареса ли ти?

– Главата ужасно ме боли.

– Нали знаеш как се премахва махмурлука?

– Не, повече не искам….. Съжалявам, че ви огорчих с мама.

– Хубаво е, че съжаляваш …, – с болка каза Мартин. – Тези неща водят до хомосексуални и други подобни връзки, говорили сме за това.

На Борис му се пригади, той си спомни как едно от момчетата го бе погалило по бузата. Той подаде телефона на майка си и изтича в тоалетната.

– Не знам какво си му казал, – каза Мая, – но сега повръща в тоалетната.

– Това е добре, – вече по-спокойно каза Мартин.

– Извинявай, но ще отида да го видя.

– Добре. И ако има нещо обади се пак.

Той знаеше, че сънът му няма да остане вечно малко момче. В последно време беше забелязал промяна в него. Разсъждаваше доста добре, но искаше изведнъж да порасне. Мартин не веднъж се бе страхувал Борис да не кривне, за това често разговаряше с него. И ….. беше се случило, но имаше надежда, че няма да се повтори.