Мнозина са чували за така наречениет „аудионаркотици“. Някои от тях били изпробвани и добили желания резултат. Много хора твърдят, че изпитват истинско удоволствие от тях.

Звуците могат ли да влияят на човешкия мозък?

За първи път за „аудионаркотици“ можеше да се чуе през 2006 г, когато се е появила програма Doser. Човек можел да слушате аудио файлове, които предизвиквали състояние на еуфория.

За психологичното оръжие не се знае много, но това че то съществува, е факт.

Учени са експерементирали с човешката психика, но до какви резултати са достигнали, това за сега остана в графата „секретно“ и не се оповести на обществото.

От 2006 г., са започнали да се появяват звукови файлове, след слушане, на които у човека могат да възникнат определени чувства. Всичко зависи от избраната песен.

Например, така известният „бял шум“ води до пълно потапяне в себе си. При един нормален човек, както показват експериментите,  след половин часово прослушване го заболява главата.

Най-голяма популярност, на така наречениете аудиофайлове, които предизвикват странни състояния в човек, придобиха през 2009-2010 г.

Първоначално всички файлове можели да се прослушат само няколко пъти, а за да получи поредната „доза“, трябало да се платят реални пари.

Най-страното е, че хора, които наистина се подават на емоциите си, харчели спестяванията си.

Създателите на тези звукови файлове са получили голяма сума пари, а някои дори са изкарали достатъчно за цял живот.

Започвайки през 2011 г., много от тези, които са закупили файловете, решили да създават свои собствени уеб сайтове, където поставили своите покупки безплатно.

Тези гризачи са си намерили работа в армията според силите си. От тях са направили сапьори.

Идеята плъховете да станат сапьори е на белгийците. За целта през 1998 г. те разработили специална програма.

Освен това, според тях най-подходяща кандидатура за сапьори е тази на хамстерските плъхове, живеещи в Африка. Тяхното предимство пред останалите им събратя се състои в това, че те имат по-дълъг живот – 8 години, добър слух, нюх и най-главното най-малко тегло.

Плъховете много добре различават миризмите, за това ги „тренират“ да разпознават мириса на експлозивите.

След това на специална база ги учат, вързани за верижка, да ходят по минно поле и да откриват мините.

Животните се тренират за по-малко от година, а след това се пускат за разминирване. Когато плъхът намери експлозиви, той започва да рови земята около него.

Ползата от плъховете сапьори е голяма. През последните десетилетия в Африка не стихват военните конфликти и голяма част от земята остава минирана.

Само в Мозамбик са работили 70 плъха сапьори, които много често са неутрализирали експлозивите с цената на собствения си живот.

В програмата на Ескимоските олимпийски игри е включен необичаен спорт, дърпане на уши.

Двамата съперници сядат един срещу друг. На всеки от тях се слага примка на едно от ушите им.

При даване сигнал за започване на състезанието, двамата противници започват да дърпат примката.

Краят на двубоя се обявява, когато някой от двамата не издържи на болката и се изправи.

Ушите се използват и при вдигането на тежести. Поради това ветераните да са клепоухи, а видимата част на слуховите им органи приличат на свински пържоли.

Първоначална тежест е 450 г. В развоя на битката се наслагват още тежести. В момента рекордът по вдигане на тежести с уши е 8 кг.

Това е отборна игра с ирокезки произход. Популярна е предимно в САЩ и Канада.

Отборите са по 10 души. Всеки играч се стреми да порази вратата на съперника с гумена топка, която може да се рита или да се удря с нещо средно между хокеен стик и ракета за тенис.

Лакросът е бил част от официалната програма на Олимпийските игри през 1904 и 1908 г. А на игрите през 1928, 1932 и 1948 г. е бил демонстративен спорт.

От 1974 г. се провежда световен шампионат по лакрос, в който вземат участие отбори на различни страни, включително и на племето ирокези.

България има един отбор по лакрос, който се казва “ Български Ханове „.